Пет години заедно на онлайн площада!

Добрите поличби на критиката за „Добри поличби“

Минисериалът си заслужава най-вече заради дуото Дейвид Тенант – Майкъл Шийн, гласят ревютата

Критиците оценяват високо играта на Дейвид Тенант (горе) и Майкъл Шийн в „Добри поличби“ - Добрите поличби на критиката за „Добри поличби“

Критиците оценяват високо играта на Дейвид Тенант (горе) и Майкъл Шийн в „Добри поличби“

Предимно добри са поличбите за минисериала „Добри поличби“, съвместна продукция на „Амазон“ и Би Би Си Студиос. Шестте епизода са екранизация по книгата на Нийл Геймън и Тери Пратчет от 1990 г., така посмъртно се изпълни мечтата на Пратчет. Сериалът тръгна на 31 май и покрай „Чернобил“ на НВО не успя да привлече толкова вниманието, поне не у нас. Освен това „Амазон прайм видео“ не е сред най-разпространените стрийминг платформи в България. 

„Добри поличби“ следва сюжета на едноимения роман. В разказа за края на света срещаме ангела Азирафел (Майкъл Шийн), демона Кроули (Дейвид Тенант), появяват се Господ (с гласа на Франсис Макдорманд), 11-годишният Антихрист Адам Йънг, Четирите конника на Апокалипсиса…

Азирафел и Кроули са стари познайници и макар и в библейския контекст да са врагове, тук те изглежда са се научили как да съжителстват заедно през всичките си 6 хил. години живот. Мирът между тях обаче ще бъде прекратен от една грешка – в родилния дом Антихристът Адам бива разменен с човешко дете и така попада в нормално семейство. От там ще произтекат редица неприятности, най-голямата от които е идването на Четиримата конници на Апокалипсиса на Земята. Кроули и Азирафел ще се наложи да обединят силите си, за да предотвратят края на света.

Мнението на критиците е изцяло положително за актьорския тандем Шийн-Тенант, но отбелязват, че когато двамата актьори не са на екрана, историята олеква, макар и сценарият да е писан от Геймън. В IMDb зрителският рейтинг на сериала е 8,5 от 10, което е повече от похвално. В специализирания „Ротън томатоус“ положителните ревюта са 83%, а оценката на публиката е дори още по-висока – 90%.

Минисериалът не сработва добре, защото не може добре да се прикрие факта, че под паравана на шумната веселба всеки персонаж, с изключението на водещите двама, е прозрачен като хартия. Това се отнася особено за женските образи – историческа слабост във фентъзи жанра, която човек би очаквал, че Геймън ще се възползва да оправи – пише Луси Мангън в „Гардиън“, давайки на продукцията 3 от 5 звезди. – Когато Кроули и Азирафел не са заедно на екрана, нещата увисват. Всъщност, прокрадва се усещането, че всички просто убиват време, докато те двамата отново се върнат (макар и чувството да се разсейва от появата от време навреме на Джон Хам в образа на архангел Гавраил, който е превъзходен във всеки краткотраен момент).“

„Добри поличби“ придоби репутацията на книга, която е невъзможна за екранизиране – дълги години проектът не можеше да намери подходящия екип, който да го реализира. Пратчет мечтаеше да види творбата си на екран, което вероятно е изплашило мнозина. Може би именно този фактор е възпрял Геймън да направи по-свободна и свежа адаптация на книгата, предполага Луси Мангън. В други ситуации, казва тя, писателят би вдъхнал живот и на по-маловажните персонажи и би осъвременил посланията.

Още през 2002-а се появиха планове за филмова адаптация, дори Тери Гилиъм бе избран за режисьор, но до реализация на проекта така и не се стигна. През 2016-а с екранизацията се захвана самият Геймън, след като получава писмо от Пратчет, писано малко преди смъртта му. В него писателят го насърчава час по-скоро да се започне работа по адаптация за екрана.

Срамота е, че дългоочакваната поява на „Добри поличби“ на екрана ни оставя с чувството на пропиляна възможност“, заключава Мангън.

Bookshop 300×250 2

Три от пет звезди дава и Никълъс Барбър в Би Би Си. Той изтъква същия проблем с липсата на силно актьорско присъствие, когато на екрана липсват Шийн и Тенант, и споделя, че нито дигиталните ефекти, нито богатите костюми могат да заменят насладата от това да гледаш централното дуо.

Периферната структура няма да откаже почитателите на книгата, които обожават заглавието не заради сюжета му, а заради студентските шегички, дяволитите коментари за християнството и подскоците от континент на континент и от век на век – пише Барбър. – Всички останали обаче ще се запитат задължително ли е сериалът да се разтяга в шест часа.

В сайта „Колайдер“ са впечатлени от изпълнението на три роли – Кроули, Азирафел и Господ.

Шестте епизода се усещат леко, благодарение на изкусната режисура на Дъглас Макинън („Залезът на тамплиерите“), но наративът е разпръснат във всички посоки – казва Вини Манкусо. – За да сме честни, това е така умишлено: Геймън, който е сценарист на всичките шест епизода, запазва жив хаотичния дух на книгата, докато в същото време отдава почит на стила на Пратчет, който има тенденция да прави забавни отклонения, вмъквания и бележки под линия… Сериалът разчита твърде много на Франсис Макдорманд (гласа на Бог) да изнесе товара, най-вече на досадния първи епизод. Тя е перфектна в ролята – гласът ѝ има в себе си Господ дори преди да стане част от актьорския състав на сериала – но присъствието на вездесъщ разказвач работи по-добре в книгата, отколкото на екрана.

Майк Хейл от „Ню Йорк Таймс“ предвижда награда „Еми“.

Но това, което прави често отклоняващият се и приятен през повечето време „Добри поличби“ особено актуален, е нещо, което не се е променило през годините: Армагедон изглежда като реална заплаха днес повече, отколкото преди 30 години – пише Хейл, изтъквайки нов фокус на сериала. – Универсалната история и екологичното съзнание, които са изиграли важна роля след края на Студената война и при появата на озоновата дупка, днес са също толкова необходими… И сред изобилието от шеги „Добри поличби“ на няколко места хитро се подиграва на „Звукът на музиката“. Само заради това заслужава „Еми“.

Айзък Бътлър от „Слейт“ смята, че сериалът ще удовлетвори феновете на „Монти Пайтън“, но и ще ги остави малко отегчени:

Като балон, който бързо спихва, наративът поема в неочаквани магически посоки, докато не намери онова перфектно място. Шаблонът тук е адаптацията на Би Би Си от 1981-а по „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Но оставаш с чувството, че някой ти казва, че се забавляваш, без на теб наистина да ти е забавно“.

ДС