Добрият брат Скорсезе

„В моя дом основният конфликт беше между баща ми и по-големия ми брат Франк. И се предполагаше, че аз трябва да съм „добрият брат“. Но в действителност, след като гледах „На изток от рая” (екранизация по едноименния шедьовър на Стайнбек), аз си дадох сметка, че се чувствам като лошия брат – като героя на Джеймс Дийн. Изпитвах същите емоции като лошия брат”, признава Мартин Скорсезе в разговор с Ричард Шикъл.

Той е институция в световното кинематография, редом с творци като Стивън Спилбърг, Уди Алън, Клинт Истууд и Дейвид Линч. Освен култов режисьор, Скорсезе е забележителен документалист, продуцент, страстен любител и изследовател на киното – човек, който отделя почти толкова време, за да изучава и реставрира старите филми, колкото да създава нови.

„Разговори със Скорсезе” е реверанс към почитателите му по целия свят – а вече и у нас. Влиятелният американски кинокритик Ричард Шикъл превръща книгата в изповедалня, като предразполага големия режисьор да вдигне всички завеси и да ни допусне в най-интимните си размисли и впечатления около собствената си работа, хората и филмите, формирали го като личност и режисьор.

„Един добър приятел наскоро ми говореше за необходимостта от изкуството и ми даде следния пример: „Нека да продадем Сикстинската капела на някой строителен предприемач, така че всички бедни хора да могат да се нахранят поне за един ден от печалбите“. Но после какво? Те ще са се нахранили за един ден, но ние ще сме загубили Сикстинската капела. А Сикстинската капела може да бъде по-ценна за хората през следващите 10 века. Тя е храна за душата. Духовно зареждане.”

Скорсезе и Шикъл се връщат към филмови класики като „Алис не живее вече тук”, „Разяреният бик”, „Добри момчета” и „Последното изкушение на Христос”, но изтъкват и значението на по-малко известни на публиката филми като „Кундун”, например.

Първият „истински” филм на Скорсезе е „Жестоки улици” от 1973-а. С шедьовъра „Шофьор на такси” изгрява звездата на Робърт де Ниро и на творческия тандем Де Ниро – Скорсезе. От този филм е култовата реплика Are you talkin’ to me?, превърнала се в културна норма. Основни теми в творчеството на Скорсезе са предателството, насилието, самотата, аутсайдерите, неспособността да се сближиш с някого и да пребориш кошмарите на миналото.

Той е носител на Оскар („От другата страна”), Сезар, Грами, две награди Бодил, три Еми, по четири БАФТА и „Златен глобус“, има купища номинации за престижни отличия. И няма никакво намерение „да си подава оставката”. Признава, че понякога се чувства изтощен, затова пък умът му не спира да бръмчи. „От другата страна” получава четири Оскара – за най-добър филм, за най-добра режисура, за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър монтаж, както и наградата „Златен глобус” за най-добра режисура. Солидното изпълнение на Леонардо ди Каприо е пренебрегнато за пореден път – но не по-малко силно е присъствието му в предходните филми на Скорсезе – „Бандите на Ню Йорк” и „Авиаторът”.

„Авиаторът” е епос за личността на американския пионер Хауърд Хюз. В съзнанието на Скорсезе „Бандите на Ню Йорк” и „Авиаторът” са филми за американската мечта, която може да те накара да полудееш. За Хюз земята не е била достатъчна, той е искал да превземе небето… Скорсезе прави този филм заради представата си за красивия, ироничен финал и репликата „Напред към бъдещето”. Но в сценария го грабва преди всичко идеята, че истинските битки в Америка, истинските конфликти, се провеждат в залата за съвещания на директорите…

Атмосферата във филмите на Мартин Скорсезе носи клеймото „безмилостна директност”, заслуга за което има и маниакалният начин, по който се наслагва музиката. Иначе всичко се върти около маргиналите и гангстерите, но и около причините, поради които „добрите хора правят лоши неща”. Затова филми като „Последното изкушение на Христос” внушават, че изборите, които правим, представляват самата същност на вярата ни.

Сега предстои да гледаме „Тишина”, екранизация по едноименния роман на Шусаку Ендо, издаден за пръв път през 1966 г. Действието се развива през XVII в. и проследява пътешествието на двама йезуитски монаси, които търсят учителя си в Япония. Главните роли във филма са за Лиъм Нийсън, Андрю Гарфийлд и Адам Драйвър. А издателство „Колибри” готви за печат и самата книга на Шусаку Ендо, която вече половин век предизвиква противоречиви отзиви. И романът, и филмът са пълни с парадокси.

„Тишина“ се занимава с природата и с преходността на живота, а не само с историята на двама свещеници, които се опитват да съхранят християнството в Япония, след като религията им е забранена със закон. Те твърдят, че Бог настоява да станат мъченици. А японците ги питат: „Тогава какъв е този Бог?“.

„Много интересна история – споделя Скорсезе. – През последните 10 години се опитвам да развивам в работата си това по-грижовно съчувствие, поне така си мисля. Някои хора казват, че това е просто католическото ми чувство за вина. Но католическо или не, то си остава вина. Не говоря за вината от това, че съм закъснял за литургия или съм имал нечисти помисли. Говоря за вината, която идва от самия факт, че си жив. Точно това ме привлича в такива герои.”