Добро утро, Динко!

Има събития, които в първия момент те оставят без реакция, но в следващия започваш да осъзнаваш в пълнота и да преливаш от рефлекси. Такова беше интервюто на културния министър в оставка Вежди Рашидов (бел. ред. – в неделя по БНТ, вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА), който два пъти ми е помагал безкористно в критични моменти в началото на 90-те.

Няма да коментирам личните и артистични му качества, а само посланията в това интервю, което първо приех като поредната артистична атракция. С цялото ми уважение към тях, посланията бяха няколко:

1. Нямам никакви съмнения в правилността на извършените от мен реформи и от политиката в сферата на културата;

2. Намирам за съвършено правилно определени артисти, наричани за по-лесно„мечки“ да вземат хонорари от 50 000 и 100 000 лева, докато артистите в театрите масово мизерстват. Камен Донев за мен е равен на Ал Пачино;

3. Намирам за съвсем нормално за изкуството да се съди по пълните салони и стадиони, а не по вида, качеството, жанра и класата на произведенията;

Тоест: това, че на концерт в зала „България“ на виден български или световен композитор има 100 човека, означава, че този вид изкуство стои много под летвата на „мечките“.

4. Изкуството е бизнес;

Чудесно, особено в условията на масово харесване на спектаклите на Нешка Робева, този принцип работи безотказно. И дефинитивно.

5. Произведения, които не носят печалба, не трябва да съществуват;

Тази теза зачерква със замах присъствието на всичко, което надвишава нивото на чалгата, да не говорим за по-смели, неординерни и нетрадиционни от хората и ръчениците форми на съвременно изкуство. Кристо, Саша Валц и Робърт Уилсън да си гледат работата – тук с изкуството се прави бизнес, а не дух, култура и възпитание.

6. Изкуството не е само и единствено средство за печалба.

По думите на Кристо, АРТ произлиза от АРТур. Изкуството е рицар на духа и по неговите подвизи ние съдим за визията ни за Човека – същият този Човек, чийто представител е и Динко, със свинските опашки.

С тази философия за изкуството на следващите избори логично народът ще избере Слави Трифонов за президент. При такива възгледи за културата, моля никой да не се сърди на Динко. Той е културният плод на културното ни развитие през последните години – израснал, отгледан и възпитан от подобни визии за културно ниво, изтъкано от лозунги, клишета, трибагреници и павета. Моят коментар е принципен: когато превръщаш изкуството в бизнес, трябва да си готов за последствията и да стегнеш войската и полицията.

Добро утро, Динко! Мъчно ми е за този човек точно толкова, колкото и за бежанците – Динко и сие се чувстват бежанци в собствената си страна, както много други, впрочем. Мъчно ми е и за културните министри на тази избеляла като смисъла на знамето си страна.

Динко е налице. Липсва Данко, с голямото сърце.