Доказателство срещу смъртта

Не знам за другите зрители, но аз имах фаворитка между четирите актриси от представлението с екзотично название „Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“. Всеки може да си тълкува както иска заглавието, а представлението, режисирано от Василена Радева и продуцирано от „Паник бутон театър“, е по книгата на Петя Накова „Годината на осемте химии“. При толкова много доказателства за продукт на алтернативния театър е цял късмет, че представлението е приютено в зала „Бекстейдж“ на Театър „Азарян“. Страхотно пространство, което би подлудило от завист всеки театрал във фестивал с голям брой алтернативни представления, като Единбургския например.

Четири актриси представят историите на жени, разболели се от рак на гърдата, така че всяка поема централния сюжет, а в това време останалите влизат в роли на медици, приятели, роднини, любовници и пр. Е да, леко е печално. Но само леко, защото патосът е изместен към надеждата и борбата за спасение, към надмогване на зловещите мисли и очаквания. Невена Калудова, Богдана Котарева, Елена Димитрова и Юлиана Сайска показват без емоции, като тв говорителки, като синоптички намесата на близките при вестта за болестта, както и собствените си реакции. На болните жени им писва от напомпаното внимание на приятелки и роднини, които задават тъпия въпрос „Как си?“. Туморът помага да се разчистят отношенията с псевдолюбящи и фалшиви приятели. Болестта става проверка на собствения характер и качества.

Хвана ме изпълнението на Богдана Котарева на жена, открила бучка на гърдата по време на бременността си. Лекарите се колебаят дали да направят операция, която може да повреди плода. Накрая израждат бебето. Акушерка се произнася, че бебето ще расте здраво и стабилно, защото след появата си на този свят се закачило с пръстче за нея и не искало да се пусне. Развълнува ме този детайл, класиран като доказателство против нещастието и смъртта.

Срещу опасността от скука и досада заради липсата на атрактивни сюжети режисьорката Василена Радева измисля динамична пространствена визия. Актрисите манипулират пространството пред първия ред зрители, както и лентата зад прозрачна стена, присъствието в която може да се тълкува като опозиция на случващото се в основното игрово поле.

Нищо от изговорените обяснения не се подкрепя от чувства. За да онагледи бременността си, Богдана моли зрителите да ѝ дадат шал. После го набутва под дрехата си, за да стане бременен корем. Това действие повтаря няколко пъти. Дори да има зрител, увлякъл се в съпричастие на болните жени, тук ще изтрезнее, за да се сети, че му показват театър. Актрисите използват столове и маса не като сюжетни предмети, а като елементи за динамиката на своето изпълнение.

Художник е Анна Янакиева, а автор на крайно пестеливата музика е Емилиян Гацов-Елби. Василена ни предлага качествен театър, който може да се приеме като документален, засилвайки вярата ни в това, което гледаме.