Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Докладва агент „Пролетарче“

Каталогът „Форми на съпротива“ запълва огромна дупка в историята на изобразителното изкуство в България след 9 IX 1944

Райко Алексиев, „Свети Александър Невски“, картината е притежание на частен колекционер, част е от изложбата „Форми на съпротивата“ в Софийска градска художествена галерия.  - Докладва агент „Пролетарче“

Райко Алексиев, „Свети Александър Невски“, картината е притежание на частен колекционер, част е от изложбата „Форми на съпротивата“ в Софийска градска художествена галерия.

Ако сте пропуснали да видите първия мащабен опит да бъдат разказани неизвестни или премълчавани факти от историята на съпротивата срещу идеологическите окови, които след 9 септември 1944 г. Партията нахлузи на българските художници – имате още 6 дни, в които може да го направите. Изложбата-изследване, базирана на документи, останки от досиетата на Държавна сигурност и произведения на някои от най-големите ни творци, е подредена в Софийската градска художествена галерия и ще остане там до 26 май.

Междувременно вече се появи и каталогът „Форми на съпротива“ – луксозно, богато илюстрирано издание, което ще запълни поне отчасти огромната дупка, зейнала в официалната история на българското изобразителното изкуство. Отчасти, защото въпреки огромната работа, свършена от автора на книгата и куратор на изложбата Красимир Илиев, вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано. А каква съпротива е срещнал проектът „Форми на съпротива“, можем само да предполагаме, при положение че 25 години след края тоталитаризма някои от основните действащи лица по онова време все още са фактори в културата и обществения ни живот.

Книгата, посветена на „тези, които отказаха да се впишат в Системата, и тези, които опитаха, но не успяха“, започва с мото от едно друго много ценно скорошно издание – „Черната тетрадка“ (2015 г.) на Илия Бешков:

„Нито мирът, нито войната, нито благоденствието, нито строителството, нито силата, нито славословието имат някаква цена, щом са удавени в страха.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Бешков говори за страха, защото го познава добре – страхът е основният аргумент и инструмент в отношенията на ДС с творческата интелигенция и в налагането на метода на социалистическия реализъм, особено в периода между 1947 и 1956 година. Методите на властта са толкова безмилостни, че някои художници са принудени да изоставят творчеството, а най-талантливите – да избягат от страната.

За тежките съдби на някои от тях в изложбата е отделена специална черна стая, където редом с произведенията им са изложени и документи от архива на ДС.

Николай Райнов: Карикатурата не е изкуство

Първите жертви след 9. IX. 1944 са карикатуристите. Райко Алексиев, основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944), е изтезаван в милицията и умира пребит до смърт на 18 ноември 1944 г. Това не пречи да бъде осъден посмъртно през март 1945 г. заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити – и още трима карикатуристи – Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов – всеки от тях получава различен срок затвор и глоба и конфискации на имущество. Пред съда в ролята си на свидетел Николай Райнов заявява, че карикатурата „не е никакво изкуство“. Писателят и художник комунист Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев е давал работа, е на противоположното мнение, но пояснява, че карикатуристите не са „невинни агънца, за каквито се представят“, а „големи вредители, ако са с отрицателни прояви“. И двамата са поканени като свидетели на обвиняемите, но на практика свидетелстват в полза на обвинението.

Никола Танев, Борис Денев и Константин Щъркелов са в затвора, макар че срещу тях няма обвинения поради липса на доказателства.

Справка на БТА за Христо Явашев - Кристо

Поверителна справка на БТА за материалите в чуждия печат, посветени на Христо Явашев – Кристо

Пред „Селяни, отдъхващи на полето“ (1954) на Христо Явашев

Пред „Селяни, отдъхващи на полето“ (1954) на Христо Явашев

Представяме ви някои от документите от архива на Държавна сигурност, представени в изложбата „Форми на съпротивата“: 

Да се проучи лицето: Стефан Баджов

Стефан Баджов е създател на редица важни художествени дисциплини в следосвобожденска България. График, проектирал банкноти, пощенски марки, специалист по български шевици. Благодарение на него приложните изкуства започват да се развиват у нас едновременно с тези в Западна Европа. Автор на стенописите в „Св. Седмочисленици“.

Из досието му
Дирекция нар. милиция Задача № 967
Д.С. отдел „Д”
10.VІІ.1946 г.
СОФИЯ
РАПОРТ

Стефан Николов Баджов произхожда от едро буржоазно семейство. Образованието си получава в Америка. […] Връзките му в с. Банкя с германците са били много голями (бел. ред. – запазен е автентичният правопис в документите). Той е бил любимеца на всички германци в Банки, както и на наши джандармеристи и др. […]
В момента той е голям реакционер. Непрекъснато ругае плюе и тъпче върху ОФ, а най-много срещу Червената армия, като казва, че са ни ограбили хубавата страна. […]
Владее много добре английски, немски, италиански, френски, турски, сръбски, гръцки и др. езици.
Разузнавач № 378

Дознание по преписка: Константин Щъркелов

Най-добрият наш акварелист, майстор на пейзажа, съвършен техник и рафиниран реалист. Картините му и до днес са високо оценявани и много търсени. След 9 септември К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

Протокол за разпит
I. С какви картини съм участвал в изложбите в Германия? Колко и какви сюжети?

Участвах в изложбата със 7 (седем) акварелни картини – две картини цветя „Циклами“, пет пейзажа, от които три от Врачанския балкан, една воденица и един пейзаж с река.

II. Свидетелствуването ми по делото на Никола Йонков Вапцаров?

Миналата година бях повикан като свидетел по делото на Никола Йонков Вапцаров. След клетвата дадох пред съда следните показания: Познавам семейството Йонко Вапцаров още от 1915 година. Ходил съм години наред у тях. У тях съм гостувал винаги и от там съм ходил по Пирин да рисувам, също и гр. Банско. Подсъдимият Никола Йонков Вапцаров го познавам като добър момък и талантлив поет. От известно време насам след смъртта на баща му не му знам делата.

III. Връзките ми с цар Борис III?

Връзките ми с цар Борис са били като на художник към любител на изкуството. Специално към моите картини той имаше голяма слабост. Може би под влияние на цар Фердинанд, който ценеше извънредно акварела и се радваше на моите картини, а може би и за това, че аз рисувах с особена любов цветята, които той обичаше и изучаваше като ботаник. В мен виждаше един искрен художник и се ползвах с неговото внимание. За политика никога не съм разговарял с цар Бориса, но само около моето или въобще за чистото изкуство.

Написах собственоръчно
13 ноември 1944. К. Щъркелов

1

Рапорт N39: Никола Танев

Учил при Клод Моне, един от големите, слънчеви и обичани български художници, с изложби из цяла Европа.

До Господин Директора на Народната милиция
Копие до господина Главния Народен обвинител
Заявление от Димитрия Н. Танева(съпруга на художника)

Уважаеми Господин Директоре,

На 16 т. м. вие ме приехте за едно кратко време, в което не можах да се изкажа пред вас. Няколкото думи, които вие ми казахте, и учтивия и човешки начин, по който ме приехте, ми дават куража да се реша да отправя това заявление до вас и да разчитам на едно правдиво и безпристрастно отсъждане от ваша страна.

Бях дошла да моля за вашето нареждане да бъде освободен Никола Танев, моя съпруг и голям художник на България. Бих рекла по-скоро: на света и малко колебливо казвам на България, защото вярно е това, че „никой не е светец в страната си“ и защото сама зная, като съм го придружавала винаги по света, че той е там по-голям, отколкото тука. Името му по този свят ще пребъде и картините му ще останат да красят музеите на големите европейски столици, на Англия и Америка, макар сега той да е поставен на такива изпитания.

Мъжът ми е затворен от четири месеца вече. Здравето му в последните години беше доста разклатено. Той е вече на възраст, когато едно влошаване на болестта му би му съкратило живота. Ден след ден очаквах да бъде освободен. Вярвах, че бърже ще се установи невинността му. Четири месеца аз не можах да узная точно за какво е задържан и в какво го обвиняват. „Той е бил в услуга на Германия“ – ми казахте вие. Смятах преди, че това е една клюка, умишлено раздухвана от неприятели, за да се създаде настроение срещу него и да се понижи престижа му. Уплашена съм още повече сега за съдбата на съпруга ми, след като чух това и от вас. Аз не зная точно на какво се гради това обвинение. Вие ми казахте „имаме сведения“. Но чувствам сега като мой неотменен и човешки дълг да дам някои обяснения и ви моля, уважаеми господин Директоре, да се вслушате в тях, за да можете вие, доколкото е във ваша власт, да спасите за България нейния голям художник. Историята ще оцени този ваш жест.

2

Тази картина на Никола Танев предизвиква тежки обвинения във формализъм от художници, верни на партийните указания. Стига се до изказвания, че импресионизмът не е живопис.

3

Строго поверително: проф. Иван Ненов

Живописец, керамик, график, един от най-големите български художници

Строго поверително!
ДОНАСЯ:
Агент „ПРОЛЕТАРЧЕ”
Приел О.Р. (оперативен работник) Божков на 4.2.948 год. 9 часа.

СПРАВКА ПО ДОНЕСЕНИЕТО:

Донесението се отнася за мнението на проф. Ив. Ненов с група студенти от университетския актив при РСДП /к/, при посещението на Съветската изложба.

На агента може да се вярва.

На 31.1.1948 год. група студенти разгледаха изложбата на Съветското изобразително изкуство.
Професор Иван Ненов направи разяснение на изложените картини. За отбелязване е, че проф. Иван Ненов отдавна е попаднал под влиянието на западното упадъчно футуристично изкуство. Не ще никакво съмнение, че изложбата на Съветското изобразително изкуство не му хареса. В всяка една картина професора изказа своето недоволство. Некой от студентите, които слушаха проф. Иван Ненов бяха попаднали под влиянието на западното упадъчно изкуство – оставаха доволни от професора.

Никола Терзиев се обърна към Иван Борисов и каза: „Далеч са още руснаците от нас, а не ние от тях” .

Иван Ненов, „Момичета плетат мрежи“

Иван Ненов, „Момичета плетат мрежи“

Донесение: проф. Кирил Цонев

Живописец с международна кариерата през 20-те и 30-те години, професор, уволнен от Художествната академия като формалист през 1950, реабилитиран по-късно.

ДОНАСЯ рез „Анжело”
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО.
ПРИЕЛ оперативен работник № 111 на 12 часа 31 март 1948 година.
СПРАВКА за професор Кирил Цонев

ДОНЕСЕНИЕ

Около професор Кирил Цонев са групирани няколко художника които под предлог на новаторство в нашето изобразително изкуство се мъчат да утвърдят един формалистичен уклон взаймствуван главно от Франция и др. западноевропейски страни. В тази групировка влизат следните художници:

Кирил Цонев /безпар/, Йордан Примов /к/, Станю Тодоров/к/, Георги Попов/к/, Асен Грозев/к/, Александър Петров/к/, Атанас Нейков/РМС/, Димо Димов/к/, Димитър Кандимиров/к/, Марко Бехар/к/ и Соломон Бенун/к/. Подържници на горните художници се явяват и следните художници: Никола Шмиргелов/к/, Тодор Мангов/к/, Васка Еманоилова/к/, Стоян Сотиров/к/, Мара Цончева/к/ и Петър Младенов/к/.

31 март 1948 година Задача: да донесе сведения за
В.С. написано в 3 екз. Кирил Цонев и Илия Бешков

Александър Жендов,„Кварталното кино“, „антипартийният вредител“.

Александър Жендов, „Кварталното кино“

Александър Жендов е карикатурист и живописец, посветил изкуството си на класовата борба. Завършил е висш Художествено технически институт в СССР, след 9. IX. 44 е председател на СБХ. През 1950 г. е обявен за „прикрит класов враг“ и „партиен вредител“ и е изключен от художествения живот. Умира от рак през 1953 г., изоставен от приятелите си.

obreshkov

Рапорт за Бенчо Обрешков

Из досието на Александър Добринов

Художник и карикатурист, майстор на портретния шарж, известен не само у нас, но и публикувал в известни хумористични издания в чужбина.

Строго поверително!
(Без дата)

Александър Христов Добринов
Съпруга – Милка 45 годишна – домакиня
Син Любозар 14 годишен – ученик
Обекта произхожда от буржоазно семейство.

Преди 9.IX.44 год. бил Цанковист и върл германофил. По професия художник-карикаторист. Като такъв той е бил всецело в услуга на германците, с своите карикатури, които са служили за гадна пропаганда пред българския народ. За тъзи му дейност след 9.IX.44 год. той бива съден от народния съд и осъден на строг тъмничен затвор. Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство.

Съпругата на обекта следствие това, че е извънредно много пострадала от народната власт, затова, че нейния брат е ликвидиран от народната власт, след 9.IX.44 год. , а така също и няколко души нейни близки роднини. Възоснова на тази си злоба и подсилена от „обидата” нанесена им чрез съдене и затваряне на съпруга ѝ, тя не скъпи ни най малко клюките и слуховете които отправя на разни места, като по опашки, на разни организирани от тях журове (които са много често) и на други подобни места, по отношение на народната ни власт, правителство и БКП.

Мнението на безпартийните, О.ф. и партийни организаций в квартали им е, цялото семейство на Добринов да бъде изселено от София за да се изкорени едно реакционно гнездо и да не тровят душите на наивните граждани, с своите нелепости.

4

Към досието е приложена и молба от възрастната майка на съпругата на художника:

3.VI.1953 г.
До другаря председател на Народното събрание
(от родителите на Мила Добринова)

Поради дълбока старост, когато смертта ежедневно ни дебне, най-милостиво Ви молим, щото нашата дъщеря Мила Иванова Добринова с нейният мъж Александър Христов Добринов, живущи в София, а понастоящем изселени в Луковит, да им се позволи да се отселят от Луковит и преселят в Сталин, където да заживеят при нас, тяхните родители, в нашия дом и да ни бъдат подкрепа в тежките ни старчески години…

Dobrinov

Към досието на Александър Добринов е добавен и един полицейски документ от април 1925 г. Тогава 27-годишният художник е арестуван, разпитван и освободен. В края на полицейския протокол е добавил няколко думи, за които надали е подозирал какви проблеми ще му създадат 20 години по-късно.

5

Досие в Държавна сигурност
(Втора папка)
Министерство на вътрешните работи и народното здраве
Обществена безопасност
Въпросник за установяване самоличността на лицето
1925 април 24 [Добринов е на 27 години – художник-студент]

[…] Особени белези – при говор заеква. […]

На мястото, предвидено за подпис на полицейския чиновник, Добринов е написал:

„Карикатуриста е обществен бич. Като карикатурист се проявявам в защита на човека – против крайностите – фашизъм и болшевизъм. Винаги на страната на човещината и на тези, които под знака на конституцията се борят против мракобесието и тези, които градят идеите си с човешки кости.“

Ал. Добринов

Dobrinov2

6

Изложбата „Форми на съпротива 1944 – 1985“ ще бъде закрита на 26 май, четвъртък, от 18 часа с прожекцията на филма „Чуй“ на журналистката Диана Иванова, която е сценарист и режисьор на филма.
„Чуй“ е филм, в който за първи път звучат една до друга различни истини за радио „Свободна Европа“ – на слушатели, журналисти, служители на Държавна сигурност, агенти, американски директори. Филм, който заедно с тези истини показва непознати досега архиви – на официалната българска и американска пропаганда и на Държавна сигурност. Резултатът? Една нова и непозната България преди падането на комунизма, която чуваме и виждаме за първи път.

Софийска градска художествена галерия е отворена на 21 май, в Нощта на музеите, от 18 до 01 часа. Почива в понеделник, а на 24 май работи от 11 до 18 ч.


Вижте още: 15 216 ДУШИ ТВОРЧЕСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ: ЖЕРТВИ, ПАЛАЧИ ИЛИ И ДВЕТЕ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах