„Доктор хонорис кауза“ на СУ за проф. Мари Врина-Николов

Проф. Мари Врина-Николов, водещ преводач от български на френски и виден изследовател на българската култура и литература, ще бъде удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изключителните ù заслуги към славистиката, българистиката и превода, съобщиха от университета.

Церемонията по удостояването ще се състои на 6 февруари и на нея проф. Мари Врина-Николов ще произнесе академично слово на тема „Как да мислим/правим българската литература – литература на и в света“.

Тя е родена в Невер, Франция. Дипломира се като лингвист в Университета Париж-V (1983), като българист в INALCO и като магистър по класически литератури (1985). Възпитаник е на „Екол нормал сюпериор“. Веднага след дипломирането си започва да преподава български език в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO), където по-късно е избрана за доцент (2004) и професор (2009) по български език и литература. През 1990 г. защитава докторска теза с труд върху експресивните частици в съвременния български език. Била е гост-професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на катедрата „Романистика“ във Факултета по класически и нови филологии, и на магистърската програма „Преводач-редактор“ във Факултета по славянски филологии. В магистърската програма „Преводач-редактор“ проф. Врина води курс по „История на превода“ повече от десет години.

Проф. Мари Врина е заемала редица академични постове в INALCO, а от 2019 г. е директор на издателството на Института. През периода 1994-1998 г. е аташе към Френския институт в София, а след това – във френското посолство в Будапеща.

Тя е член на редакционните съвети на редица научни издания в България – на списанията „Литературна мисъл“, „Литературата“ (издание на Факултета по славянски филологии), „Балканско езикознание“, „Език и литература“. Тя е създател на френскоезичния сайт за българска литература litbg.eu, включва се като експерт в работата на „Къща за литература и превод“ (София). Автор и съавтор е на няколко учебника по български език и на кратки българо-френски и френско-български речници.

Носител е на почетна грамота за принос в разпространението и развитието на българската култура от Министерството на културата на България (1997), на грамота за заслуги към българистиката за съществен принос в литературния анализ и разпространението на българската литература от БАН (2001), на почетното отличие орден „Arts et Lettres“, степен „Chevalier“, от Министерството на културата на Република Франция (2004), „Златен век“ от Министерството на културата в България (2015). От няколко години тя има и българско гражданство, получено по заслуги. Почетен член е на Сдружението на българските писатели (2003).

Проф. Мари Врина-Николов е много ценен и награждаван преводач на българска литература в широки хронологични и жанрови граници. Тя е превела редица важни български творби, като някои от тях излизат с нейни предговори. Представя на френската публика както класици, като Иван Вазов („Под игото“), Алеко Константинов („Бай Ганьо“), Йордан Йовков („Старопланински легенди“), така и големите автори от втората половина на ХХ век – Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги).

Проф. Мари Врина-Николов внимателно следи и отлично познава и съвременната българска литература. Сред преведените от нея автори са Георги Господинов, Теодора Димова, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и много други. Всички тези издания са резултат от личната инициатива на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала. Още през 1990 г. първият ù превод на „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков получава награда за най-добър превод на Международния панаир на книгата в Бордо. Следват Prix Max Jacob étranger (2001) за превод на Кирил Кадийски, Prix Jan Michalski (2016) за превод на Георги Господинов. Носителка е и на наградата за превод „Етиен Доле“, присъждана от Сорбоната.