Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Долу Независимостта! Да живей Негово Величество честитий султан!

През 1908-а княз Фердинанд и министър-председателят Малинов обявяват независимостта на България от все още османска Турция. Сто и осем години по-късно Бойко Борисов отмени този акт. Връщаме се към условията на Берлинския договор

Борисов позволи да бъде заснет в  унизително положение: досущ като васал на султана, застанал на по-ниско стъпало пред своя домакин Ердоган. Снимки: БГНЕС - Долу Независимостта! Да живей Негово Величество честитий султан!

Борисов позволи да бъде заснет в унизително положение: досущ като васал на султана, застанал на по-ниско стъпало пред своя домакин Ердоган. Снимки: БГНЕС

Към 1908-а българската държава е съществувала вече от трийсет години, но като страна под суверенитета на падишаха. Нямала е право на събствени посолства. Дължала е данъци на Високата порта. Не е било напълно сигурно дали държавният глава в София е напълно легитимен. Част от територията ни с все Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Бургас формално е била просто автономна османска провинция, нищо че са били минали двайсет и три години от Съединението. Всичко това сме дължали на Берлинския договор. И е отменено с Независимостта.

Сега Независимостта сякаш не се е състояла. Днешният ни правителствен шеф върна в Турция неин гражданин, молил за политическо убежище. С това бяха нарушени и съдебни решения, и Конституцията на страната ни, и поне един действащ национален закон, както и няколко международни харти, подписани от България. Но пък беше показан голям ихтибар (от турски – уважение, бел. ред.) към днешната версия на османския падишах. Даже се оказа, че турското Външно министерство знае по-добре плановете на нашето МВР от самите нас.

Веднага след това министър-председателят ни продължи с жестовете на лоялност към Турция: той каза, че отношенията ни с нея са толкова важни, че изобщо не можем да рискуваме тя да е недоволна от нас. За благодарност пък от Турция се чу, че България е съсед за пример: съмнителен комплимент от страна на правителство, което в момента управлява в тежък авторитарен стил като на кървавия Абдул Хамид II. Не е хубаво да те хвалят такива хора…

Попитан дали се страхува от Турция, съвременният генерал-губернатор на Източна Румелия по ориенталски мъдро отвърна, че страхът може и да не е на мода, но пък бил полезно чувство, което ни пазело. Очаква се девизът на фасадата на Народното събрание да бъде сменен с: „Преклонена главица сабя не сече”. След Независимостта току-виж се окаже отменено и Съединението, така че силата я оставяме на съседите. На нас очевидно по ни прилягат филии с мас и „тъка-тъка”… страхът. Защото сме сами като кучета в Банкя и трябва да слушаме, когато говорят големите началници. Пък дано цъфтят магнолии, а из Черно море щъкат само яхти.

Исторически кадър: цар Фердинанд и българското превителство при обявяването на Незамисимостта, 1908 г., Велико Търново.

Исторически кадър: цар Фердинанд и българското превителство при обявяването на Независимостта, 1908 г., Велико Търново.

Освен изкуството да се страхува и предаването на Бююк (което противоречи и на духа на онази Търновска Конституция, с която по-смели от нас хора се гордееха, защото според нея всеки роб ставаше свободен, щом стъпеше на българска земя), Борисов позволи да бъде заснет в две унизителни положения: първия път, досущ като васал на султана, застанал на по-ниско стъпало, протегнал ръка със сгодна усмивка. Какъв контраст с княз Фердинанд, обявяващ Независимостта! Втория път – още по-възмутително, в протоколно кресло редом до падишаха, но поради оскърбителен пропуск в протокола, без българското знаме зад рамото си. В залата, в която турският президент и нашият премиер са се снимали, бяха издигнати само два големи турски флага – сякаш не ставаше дума за среща на двама високопоставени държавници, а за посещение на кмет или областен управител при неговия шеф.

Липсата на българския флаг зад гърба на Борисов го показва като неравностоен на турския му домакин. А родният трикольор на масата е просто декорация.

Липсата на българския флаг зад гърба на Борисов го показва като неравностоен на турския президент. А родният трикольор на масата е просто декорация.

За да е пълно унижението, след това Борисов обясни, че щял да занесе в Германия карта, дадена му от турските власти – сякаш българският министър-председател е не само губернатор на Румелия, но и пощальон! Не е чудно, че се появи виц, според който новата титла на Бойко Борисов вече щяла да е гяурбаши.

Замислям се дали някогашното шеговито прозвище на Гаврил Кръстевич също няма да е подходящо: „Треперко паша”. В случая бихме имали Треперко Втори.

Вече и дума не може да става за сравнение с държавници като владиката Григорий Доростолски и Иван Гешов, които са държали на всяка видима и невидима проява на уважение, която им се е полагала като на български представители. И това не са случайни протоколни грешки или дреболии. Всъщност това поведение на премиера силно напомня абсурдните призиви на стария русофил Драган Цанков за османска окупация на България при свалянето на добрия княз Батенберг.

Берлинският договор отново е в сила. Да ни е честито. Който чувства особен верноподанически ентусиазъм, може и да викне: Яшасън! Да живей Негово Величество честитий наш султан – и неговият верен гяурбаши

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах