Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Домашните любимци, които си намериха хора сред големите писатели

Мангустата Негодник, кучето Тиквичка, котаракът Хитлер и котката Мука, враната Грип

Чехов с кучето си Хина Марковна през 1897 г. Снимка: Уикипедия - Домашните любимци, които си намериха хора сред големите писатели

Чехов с кучето си Хина Марковна през 1897 г. Снимка: Уикипедия

„Кой би повярвал, че от нужника ще излезе такъв гений?“
Антон Павлович Чехов за малкото котенце, което открива във външната тоалетна

Международният конгрес на природозащитниците във Флоренция през 1931 г. решава да посвети 30 ноември на домашните любимци. Вече 89 години последният ден от предпоследния месец е в чест на най-добрите приятели на хората, станали част от техните семейства.

По случай техния празник ще ви разкажем за това как много животни са станали неразделни спътници на световните писатели, вдъхновявали са ги и са запълвали дните им със смисъл.

Кърт Вонегът обожавал кучето си Тиквичка. Хемингуей отглеждал 20 котарака, а Стивън Кинг ласкаво нарича своето корги Изчадие на ада. Йосиф Бродски гледал две котки – Биг Ред и Мисисипи.

Антон Павлович Чехов отглеждал в дома си мангустата Негодник и дакелите Бром Инсаевич и Хина Марковна. Писателят веднъж донася от студения нужник случайно попаднало там котенце, станало след това красив котарак.

„Антон Павлович ще си дойде понякога уморен от университета, ще легне след обяда да си почине на дивана, ще сложи котарака на корема си и гладейки го, ще каже: „Кой би повярвал, че от нужника ще излезе такъв гений!…“*

Джон Стайнбек имал пудел – Чарли. Писателят твърдял, че Чарли винаги е предпочитал преговорите пред сбиванията и само веднъж попаднал на противник, който отказал да преговаря. Тогава пуделът загубил част от дясното си ухо. През 1960 г. Стайнбек заминал на обиколка на САЩ с каравана и взел Чарли със себе си. Пътуването той описал в книгата си „Пътешествие с Чарли в търсене на Америка”.

Гъртруд Стайн обожавала животните – в дома ѝ живеели котаракът Хитлер, помиярът Плът, който обичал да мирише цветята, и две чихуахуа – Байрон (наречен така заради сексуалния интерес към роднини) и Пепе. Но най-любимото животно на Стайн бил пуделът Баскет (Кошница) Втори. Стайн казвала, че докато се вслушвала в ритъма, с който Баскет пиел вода от паничката си, разбрала разликата между изречение и абзац – абзаците са емоционални, а изреченията – не.

Агата Кристи притежавала фокстериера Питър. Тя твърдяла, че само благодарение на неговата подкрепа е успяла да преживее развода със съпруга си. През 1937 г. тя посветила на Питър романа си „Безмълвният свидетел”, в който Поаро доказва невинността на фокстериера Боб.

Лорд Байрон бил собственик на фокстериера Боцман. Кучето живяло 5 години с поета, преди да се зарази с бяс. Байрон не го изоставил, а продължил да се грижи за него и когато Боцман умрял, похарчил малко състояние за надгробен паметник и написал едно от най-известните си произведения: „Епитафия за едно куче”.

Марк Твен винаги е съжителствал с котки, но любимецът му бил черният котарак Бамбино, подарък от дъщеря му. Твен обикновено работел в леглото си и Бамбино винаги стоял някъде наблизо, като съскал срещу всеки, който се опитвал да приближи, а освен това се научил сам да гаси малката газена лампа, от която писателят си запалвал цигарите.

Името на котката на Мишел дьо Монтен не е известно, но тя присъства в неговия най-важен труд – „Опити”. Монтен твърдял, че именно котката го е подтикнала към размишления за самомнението и божествения синдром у човека:

„Когато си играя с моята котка, никой не знае дали тя не се забавлява с мен много повече, отколкото аз с нея”.

Докато работел, Олдъс Хъксли поставял на рамото си сиамската котка Лимбо, за да го наблюдава непрекъснато. Хъксли неведнъж заявявал, че този, който иска да стане добър писател психолог и да пише за хората, трябва да си вземе поне две котки.

Едгар Алън По се грижел за котката Катарина. Също като при Хъксли, Катарина седяла на рамото на писателя и той смятал, че мъркането ѝ означава одобрение. През 1843 г. именно Катарина става вдъхновение за прочутия разказ на ужасите „Черната котка”.

Рей Бредбъри особено обичал котките и през целия си живот се радвал на общо двайсетина от тях. Най-любима му била Нути, тя идвала до масата му, когато работел, и служела като живо преспапие за ръкописите му.

Чарлз Дикенс имал ексцентричен домашен любимец – говорещата врана Грип. Тя чоплела боята по мебелите и пиела белина, от което и умряла. Дикенс увековечил Грип в романа „Барнаби Ръдж”, където враната била спътник на главния герой и „разбирала много повече, отколкото самия Барнаби”.

Вирджиния Улф отглеждала златист кокершпаньол на име Пинка. Връзката между кучето и писателката била толкова силна, че вдъхновила Улф да напише биография на кокершпаньола на английската писателка Елизабет Браунинг. Книгата тя посветила на Пинка.

Хенрик Ибсен по време на доброволното си заточение в Италия завъдил скорпион като домашен любимец. Държал го в буркан на работното си бюро. Когато го попитали защо, отговорил, че пише пиесата си „Бранд” и иска да я напълни с отрова.

Михаил Булгаков имал котка – Мука (на руски това означава едновременно мъка и брашно). Тя всъщност принадлежала на жена му и в началото Булгаков се отнасял към нея гнусливо, не я докосвал, но постепенно свикнал и дори започнал да ѝ прави масаж, докато била бременна. Именно Мука станала причина в дома на Булгаков по-късно да се появят котаракът Бегемот и кучето Шарик.

По материали от чуждия печат


* От „За писането. Кореспонденция“, Антон П. Чехов

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg