На пръв поглед романът на Мигел де Сервантес има лесен за обяснение сюжет – застаряващ герой, погълнал купища рицарски романи, става странстващ рицар и минава през много приключения. Още при самото си създаване текстът е бил възприеман като забавна пародия на любимите на мнозина тогава рицарски романи. Но постепенно става ясно, че всъщност това е новаторско произведение, което изцяло ще промени европейската литература.
На днешния ден, 20 декември, през 1604 г. е отпечатан първият екземпляр от вечния роман на Сервантес. Той стига до читателите си през януари 1605 г., а през 1615-а излиза втората му част. Тя се появява донякъде случайно – като отговор на публикувания като „продължение“ на „Дон Кихот“ роман на Алонсо Фернандес Авелянеда, който изопачил идеята на книгата и в предговора се отнесъл подигравателно към Сервантес. Това принудило вече 67-годишния писател да побърза с публикуването и да даде нов финал на историята за знаменития идалго.
Когато „Дон Кихот“ излиза за пръв път през 1605 г., само за една година изданието търпи цели пет допечатки. Това според изследователите го прави първия бестселър в света. Още приживе Сервантес успява да види шестнайсет издания на първата част, а също и преводите ѝ на английски и френски.
На 20 декември 1604 г. в мадридското издателство на Хуан де ла Куест започват да се печатат първите 1700 бройки от „Дон Кихот“. Изданието е пълно с грешки, претупано е. Но успехът му е мигновен и зашеметяващ. Само година-две по-късно в традиционните маскаради и карнавали в Испания вече се появяват фигури, изобразяващи Дон Кихот и Санчо Панса. За разлика от много други класически романи, книгата на Сервантес дори не преживява момент на забрава – тиражите и славата ѝ растат неотменно в продължение на 4 столетия.
През 1612 г. Томас Шелтън превежда романа на английски, а Сезар Уден, известен полиглот и преводач на Анри ІV, превежда книгата на френски през 1614 г. И двамата преводачи внасят свои поправки в романа, но те са сравнително малки и не се отразяват съществено на наратива.
Преди появата на „Дон Кихот“ в европейската литература няма „живи“ герои, само идеални образи, лишени от естественост. Странният идалго на Сервантес се оказва първият, който излиза извън литературните образци и задължителни типажи. Самата му същност е пародийна, целта ѝ е да разбие всяко възможно литературно клише. Затова и доста от съвременниците на Сервантес често го упрекват, че е развенчал всички възвишени идеали и дори е опорочил Испания.
През ХVІІІ век „Дон Кихот“ започва да се изучава в испанските училища и се превръща в класика. Но това не затваря в задължителна рамка възприемането му. Хорхе Луис Борхес три века след написването на романа твърди, че в наши дни „Дон Кихот“ звучи много по-дълбок и сложен в сравнение със ХVІІ век, без да е изменена и една дума в него.
Едно от нещата, които най-много въздействат върху съвременниците на Сервантес, е езикът. Писателят е създал романа си не с помощта на познатите литературни клишета, а въз основата на живия език, без да флиртува с уличния жаргон. Намира съвършения баланс между изкуствения патетичен език на рицарските романи и речта на обикновените хора.
Дон Кихот, рицарят на печалния образ, е първият от поредица литературни герои, които оформят лицето на европейската литература през следващите векове. Странният идалго, несъвършеният обикновен човек, става първият романен герой, който позволява на хората да видят себе си в литературата. Именно Дон Кихот превръща четенето в масово удоволствие и жизнена нужда.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение