Дон Кихот по нашенски: „Исторически парк” в битка с вятърните мелници

Преди няколко дни стана ясно, че общинарите във Ветрино няма да позволят да бъдат поставени ветрогенератори в региона. Причината не е в еколозите, които се опасяват за пътя на птиците. Не е и в енергетиците, които настояват за по-малък дял на зелената енергия в енергийния микс. Обяснението е нелепо – гигантските „вентилатори” причинявали рак и чума. Така казали на общинарите във Ветрино от „Историческия парк”, разположен край с. Неофит Рилски.

Перките край Ветрино могат да осигурят до 5% от енергийните нужди на страната, твърдят инвеститорите. Енергията от тях е екологично чиста, а със забраната Ветрино се превърна в първия европейски град, наложил мораториум над зелената енергия.

Както и да го обмисляме, каквито и икономически интереси да се крият зад инвеститорските намерения и зад забраната, в крайна сметка става дума за реален, видим и напълно неметафоричен сблъсък между миналото и бъдещето. Това също е форма на война. Мъничка някак, почти комична, безкръвна и маргинална. Но е война.

Всъщност има метафора в този сблъсък. Дон Кихот, опитващ се да възстанови безвъзвратно отишлите си рицарски времена, влиза в битка с вятърни мелници. Каузата му е загубена, врагът му е илюзия. Той вижда въртящите се крила на мелниците като ръце на великани. Също като него директорът на „Историческия парк” вижда вълни от „чума и рак”, разнесени от перките на ветрогенераторите.

Не че Ивелин Михайлов, директорът на „Исторически парк”, е драматичен герой като идалгото от Ла Манча. (Дори литературните истории се повтарят като фарс!) Той просто е обсебен от илюзията за едно несъществуващо минало, а в преследване на своята Дулсинея (в тази роля чудесно се вписва Костадин Костадинов от „Възраждане”) е готов да яхне всеки Росинант, който му се изпречи на пътя (мили общинари от Ветрино, съвсем не ви смятам за ездитни коне!).

Ето как една метафора оживява напълно (и комично). И макар днес да тълкуваме образа на Дон Кихот като еманация на неразбрания мечтател, не можем да си позволим да мислим за ръководството на „Исторически парк” по този начин. Те не са мечтатели – мечтата е визия за бъдещето. Те са точно обратното – абсолютния антипод на визионера. Те са антимечтатели, изграждащи несъществуващо минало.

Подмяната на историческите факти с измислици в името на националистически каузи дълго беше приемана просто с насмешка и беше подценявана заради нестабилната вяра, че хората все пак имат достатъчно уважение към истината. Изглеждаше невероятно, че някой може да вземе насериозно твърдения, разминаващи се с фактологията, преподавана в училище, вплетена в книги и енциклопедии. Някак не звучеше достойно да се влиза в същностен спор с адепти на историческата конспирология.

Но вече е ясно – заради събитията и у нас, и по света – че няма нищо по-страшно от подменената, превърната в пропагандна теза история. Светът го разбра чрез войната на Русия срещу Украйна. Ние тук, в България, едва сега започваме да съзираме опасността за бъдещето, надигаща се от средите на пишман националистите. Макар мащабите да са различни и войната на „Исторически парк” срещу вятърните мелници да изглежда като битка на оловни войничета в детска стая в сравнение с кошмара в Украйна, коренът им е един и същ – подмяната на историята с удобна фалшива версия.

„Исторически парк” предлага „историческо забавление”, пропагандирано с патетични изявления – подправка към трапезните удоволствия в „истински къщи на траките”. Зад тази неблагородна мотивация обаче се спотайват много по-сериозни намерения и те вече не са забавни и незначителни. Идеологът на „Исторически парк” Костадин Костадинов е лидер на парламентарна сила. Неговите аватари из страната вече въздействат върху икономиката и бъдещето ѝ. Общинарите, избрани да изразяват мнението на гражданите, вече се съобразяват не с факти, а с измишльотини при взимане на решения. Няма нищо по-опасно от това.