Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Доналд Съдърланд: Мога да разкажа интересни истории, но после ще остана без работа

Продължавам да работя. При актьорите думата „пенсия“ се чете като „смърт“

Доналд Съдърланд отново е президентът Сноу във финала на „Игрите на глада“. - Доналд Съдърланд: Мога да разкажа интересни истории, но после ще остана без работа

Доналд Съдърланд отново е президентът Сноу във финала на „Игрите на глада“.

Доналд Съдърланд говори за надеждите си, че поредицата „Игрите на глада“ ще вдъхнови младите хора да бъдат по-активни политически, за завръщането си в ролята на президента на Панем и защо никога няма да се пенсионира от актьорската професия, пред Тим Мастърс от Би Би Си.

В „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 2“, Доналд Съдърланд се завръща като тираничния президент Сноу на измислената страна Панем. Във финалната глава виждаме героинята на бунтовниците Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) на смъртоносна мисия за убийството на президента Сноу и освобождаване на Панем от неговата тирания. Съдърланд подчертава, че президентът Сноу храни „огромна любов и уважение“ към Катнис, въпреки че тя е най-опасният му враг.

„Ако тя му беше внучка, щеше да управлява Панем“, казва Съдърланд в началото на разговора за новия филм в неговата 50-годишна кариера.

„В първия филм той търси подходящ човек за свой наследник. Тя има всички нужни качества и става неговият окончателен избор. Той постоянно я предизвиква и тя винаги отговаря на предизвикателствата му. Чак до самия край той се опитва да я научи на нещо и да й разкрие някои истини.“

Канадският актьор се надява, че социално-политическото послание на филма – в панемското общество бедността е достигнала ужасяващи размери, а страната се управлява от упадъчен елит – ще събуди в младите фенове интерес към по-голямата политическа активност.

„През последните 30 години бях убеден, младите хора изобщо не умеят да разсъждават политически – казва Съдърланд. – Целта на всички, които участвахме в това, бе да се опитаме да ги накараме да се ангажират малко повече. Защото, както казва Брус Спрингстийн „Сляпата вяра във вашите лидери… накрая ще ви убие.“

Актьорът обаче не е сигурен дали хилядите млади хора, дошли на премиерата в Берлин („Внесоха изключителна енергия!“) са нещо повече от „просто фенове“.

Има ли шанс за революция в Холивуд относно разликите в заплащането на мъжете и жените? Дженифър Лоурънс бе във всички медии миналия месец, когато разкри гнева си от разликите в нейното заплащане и това на мъжете, с които играе. Дали Съдърланд усеща предстояща промяна?

„Промяната е неизбежна, но винаги е твърде бавна – казва той, – защото Холивуд се управлява от мъже.“

„Да промените това, означава да отнемете част от парите на хората, които притежават фабриката. Те печелят милиарди долари, но не са готови да се разделят с тях. По-скоро биха дарили на музеи, отколкото да платят повече.“

След кратка пауза Съдърланд продължава:

„Бих могъл да ви разкажа няколко истории, но после никога няма да си намеря работа.“

Купища пари

Съдърланд има в кариерата си над 150 филма, сред тях  са „Мръсната дузина“, „Военно-полева болница“ на Олтман, „Героите на Кели“, „Инвазията на крадците на тела“, „Не гледай“ (с Джули Кристи) и „Клут“ (с Джейн Фонда).

Кои са най-големите промени, която е видял по време на дългата си кариера?

„Очевидно, техническите промени, но и как някои хора направиха купища пари“, казва той.

„Не мисля, че който и да е от моето поколение е станал актьор, за да печели много пари. На мен никога не ми е хрумвало. Правех по 8 лири на седмица в един лондонски театър. После започнах да играя в „Ройъл корт“ и да получавам по 17 лири седмично. Това беше през 1964 г.“

„Днес някои млади хора искат да станат актьори, защото мислят, че ще изкарат купища пари. Това е интересна промяна. Но що се отнася до други като Дженифър, те са актьори, защото не могат да бъдат нищо друго.“

„По отношение на хората, които държат властта в Холивуд, няма истински промени – сред тях има и свестни хора. Те правят добри филми.“

Тази година Съдърланд навърши 80 години, но няма никакво намерение да забавя темпото.

„Продължавам да работя – казва той. – Това е страстна връзка. При актьорите думата „пенсия“ се чете като „смърт“.

Актьорът обаче не харесва ролите, в които от него се очаква да умре драматично на екрана.

„Казват ми – трябва да влезеш, да кажеш здрасти и после да умреш. Но не искат да умра в леглото си, а да падна драматично на земята – и то без да се подпирам с ръце – оплаква се актьорът. – И сега раменете ми са разбити“.

„Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 2“ е по кината от утре, 20 ноември.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах