„Дори да те изберат, немаш никакъв шанс, братко“

Не му е лесно на Мартин Карбовски. До вчера се криеше зад щита на журналистиката, развяваше знамето на „свободното слово“ и се възползваше от ценностите на либерализма, за да ги громи.

Но го извадиха на мегдана. Предложиха го за член на СЕМ – публична позиция, чиято основна функция е да следи за спазването на закона. И внезапно Мартин Карбовски осъзна, че хилядите лайкове на заблудените от него хора не означават нищо. Хората с име и глас, които той нарича „малка ситна клика в София“, го отхвърлиха безапелационно. Дори се чуха предложения за митинг срещу него, което той би трябвало да възприеме като голяма чест, а не като обида – явно все пак е бил забелязан.

И резултатът е, че Карбовски се отказа от СЕМ, но си избра да влезе в политиката.

„Броене на пилците“ било, каза Карбовски във видеоселфи, заснето в полумрака на нощните му терзания. Той бил различен, каза, а уж либералите се борели за „различните“, обаче пренебрегнали него, най-различния от всички. А освен това не му харесвало да е в СЕМ, защото там „ще трябва да се спазват закони разни…“.

И с цялата увереност на човек, който е свикнал да казва каквото си иска, без особено да се съобразява с фактите, в стила на цялата си „журналистика“ заяви, че не е осъждан за реч на омразата или дискриминация. Сякаш не е факт присъдата от Софийски районен съд от 2017 г., когато Карбовски е осъден на 1500 лева глоба за неимуществени вреди и 580 лева разноски по делото за свое предаване от 2014 г. в Tv7. Съдът е установил, че водещият злепоставя името и образа на правозащитника Радослав Стоянов, представяйки правозащитната му дейност като „подмолна“, а него – като „доносник“. Водещият атакувал и сексуалната му ориентация, използвайки израза „гейове фашисти“. През 2019 г. тази присъда е отменена, защото изказването било „въпрос на мнение“, „оценъчно съждение“, позволено в рамките на свободата на словото. Ако се придържаме към решението на съда, свободно можем да изведем оценъчното съждение, че причисляването на Карбовски към журналистическата гилдия е всъщност обида за тази професия.

Защото истината не е особено важна за Мартин Карбовски, ако не му е удобна. Затова може смело да заяви във видеоселфито си, че никога „не е работил държавна работа“, макар в биографията му да стои напомняне, че е бил част от щатния състав на БНТ – от „Каналето“ до „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян.

Десетина минути собственикът на „Втори фронт“ и „Лентата“ се самосъжалява пред камерата, оплитайки понятия и емоции, поставяйки знак за равенство между „жълтата преса и либералите“, между себе си и дискриминираните от самия него малцинства. Почти през сълзи обяснява, че „се е натоварил“, че „спира да мечтае“, че се „занимава с кретени и идиоти“, които очевидно го спират да заеме поста в СЕМ, който той съвсем, съвсем не желае.

Така и не става ясно дали всъщност много е искал да размахва палката на закона над тези, с които не е съгласен. Но честолюбието му явно не е позволило да се бори за тази позиция, след като почти никой, както сам признава, не го е подкрепил. Изобщо силното разминаване между желано и недостижимо е събудило горчиви емоции в този корав мъж, написал някога: „Жената е като билярдна маса — дори и да не можете да играете както трябва, върху нея може да се наспите добре, както и да си сервирате обяда“. Също като с трудните му отношения с жените, той явно е осъзнал, че играта на терена на общественото мнение не е лесна, не е спечелена предварително, не зависи от това колко голям мъжкар си и колко силно ревеш в джунглата.

Но е избрал да запази ролята си и да влезе в политиката – заявява го категорично във видеото. Ще потърси някого, ще чака да го поканят, ще премери сили в директен двубой – така противоречиво, в рамките на минута, обяснява решението си бъдещият политик. Това е същото като гнева на победения владетел, осъзнал, че всъщност няма царство, както си е въобразявал. И в същия противоречив наратив влиза най-прозорливата фраза, обръщение от него към него:

„Дори да те изберат, немаш никакъв шанс, братко“.

Хамлетовата драма грантове да яде…

Поведението на Карбовски и думите от монолога му много приличат, макар и в миниатюрно-гротесков вариант, на поведението на осъзнаващия поражението си Путин. Карбовски дори използва неговата лексика: „Тази война с либералите не я започнахме ние, но ние ще я завършим“. Буквално същото относно Украйна каза и руският президент.

Журналистът с „изключителна биография“ през цялото време говори в множествено число. „Нека го кажем така“, „Юрнаха се да ни тормозят“, „Ако работим като чиновници“, „Няма да получим подкрепа“… Съдържанието на това „ние“ е загадка. То може да включва едновременно „Слави и Тошко“, за които Карбовски споменава няколко пъти, но може и да е нещо повече, защото междувременно Петър Волгин се обяви в негова защита във Фейсбук:

„Всичкият либерален софийски планктон скочи срещу номинацията на Мартин Карбовски за член на СЕМ. Това е най-доброто доказателство, че кандидатурата му е стойностна!“

„Ние“ вероятно означава „ние срещу другите“. За Карбовски това е война, казва го и пряко и косвено. Заплашва, определя врага, принизява го. Стреля с думи, прави стратегически отстъпления, пренарежда войските, сменя пълководците. Всичко това – в десетина минути видеоселфи. Явно оттук нататък всеки фрустриран, уморен, разтревожен и объркан човек ще привлича внимание към себе си с този формат.