Дори в Япония харесаха новия „Шогун“

Простено е на японците, ако подхождат скептично към новия сериал „Шогун“ – с няколко малки изключения през изминалите години Холивуд разчита на едностранчив поглед към страната и културата ù, изграждайки устойчиви стереотипи в десетки свои продукции. Но лимитираният сериал на FX, който вече може да се гледа в каталога на „Дисни“ у нас, разчупва този калъп, отбелязва Джъстин МакКъри в „Гардиън“.

Така, изглежда, мислят и самите японци. Новата високобюджетна адаптация на романа на Джеймс Клавел от 1975 г. се състои от десет епизода и към момента в „Дисни +“ могат да се гледат три от тях. Пищната продукция работи с огромен актьорски състав от японски произход и освен това демонстрира голямо внимание към детайлите на културата и политиката на страната от описания период, смятат японските зрители.

Както и в минали други продукции, чието действие се развива в Япония, сюжетът на „Шогун“ също разчита на линията „Западът среща Изтока“. Действието се развива през 1600 г., когато англичанинът Джон Блекторн (Космо Джарвис) корабокрушира край бреговете на Япония. Плаването на екипажа му до далечната дестинация не е безпредметно и има за цел да разбие португалския търговски монопол, но спорът между две колониални сили бързо отстъпва на заден план: става ясно, че пришълецът се е озовал в центъра на сложна политическа интрига.

В началото на XVII век Япония е изолирана от света. Властващият шогун тъкмо се е споминал, завещавайки властта на непълнолетния си наследник и петима регенти – всеки от които има апетит за поста. Сред тях е и господарят Йоши Торанага. Марико (Ана Савай) е ключов персонаж в историята. Наследница на преди престижен, но вече опозорен клан самураи, тя е приела християнската вяра и поема ролята на преводачка на Блекторн. „Шогун“ обаче избягва изкушението да предаде наратива изцяло през неговата гледна точка и вместо това описва сложни междукултурни взаимоотношения в един свят, коренно различен от съвременния.

„Шогун“ от 2024 г. не само интерпретира популярния роман на Джеймс Клавел, но и е поставен пред задачата да надмине славата на предшественика си от 1980 г. Продукцията, която е с участието на Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне, е обичана от българската публика, но представя историята изцяло пред погледа на Блекторн. Сценарият на новия проект е на Рейчъл Кондо и Джъстин Маркс и набляга силно на Япония, засилва ролята на даймьо Торанага и освен това е изчистен от внушения, че японската култура е по-изостанала и дивашка спрямо западната.

Частично отговорен за това е и продуцентският екип на сериала, в който влиза японският актьор в образа на Торанага Хироюки Санада. Ако романът на Клавел описва „сините очи, които гледат Япония“, то в новия сериал са поставени „японски лещи“, казва Санада дни след премиерата на първите два епизода.

„Шогун“ е чудесна история, с която да въведем света в нашата култура и затова се старах да я направя максимално автентична“, казва актьорът пред репортери в Токио.

Макар и да залага повече на японския елемент, „Шогун“ очевидно се харесва и на западната аудитория – сериалът има почти рекордните 99% одобрение от критиката в „Ротън Томатоус“ и 93% от публиката. За популярността на сериала се съди и по почти изчерпания роман на Клавел в лондонските книжарници, споделя Ник Хилтън в „Индипендънт“.

„Сериалът е много повече от магнит за нови зрители на една стрийминг платформа – пише той в отзива си. – Това е смел нов прочит на сложен и заплетен разказ, създаден чрез комбинация от японска история и енциклопедичен интерес на Клавел към страната.“

Критикът вижда в „Шогун“ „следващия „Игра на тронове“, като същия паралел прави и колежката му Алисън Хърман във „Варайъти“:

„Има някои повърхностни прилики с „Игра на тронове“ – петима претенденти се борят за опразнения трон, има и сюжетна линия за две приятелки от детството, които се озовават от двете страни на борбата за власт. Този фокус върху персонажите наистина обединява двата сериала и позволява на „Шогун“ да се окичи с титлата „събитие в телевизията“.