В края на годината – времето за равносметки – обичайно се раздават награди, резюмират се класации, идва време за подреждане по заслуги (всякакви).
Да сте виждали класация за най-добра картина на годината? А симфоничен концерт? Сред всички изкуства само три са удостоени с подобна чест – киното, театърът и литературата. А писаното слово държи първото място сред тях. Киното си има фестивали и панорами, в които наградите са на последно място. Театърът си има аскеери и икари, които се случват в края на сезона през пролетта. Литературата обаче е най-уважена откъм класиране, награждаване, оценяване.
Мисля, че никой досега не си е дал труда пунктуално да преброи всички възможни литературни награди у нас. В Уикипедия са отбелязани само 59 – но подозирам, че бройката им е двойно повече. Не съм сигурна дали може да се тълкува като размиване на критериите, или като необходимост поради огромната бройка издадени книги (за разлика от филмите и театралните постановки – съотношението е 1 към 100 в най-добрия случай).
Наградите имат елемент на класация, но той не е абсолютен. От своя страна класациите обобщават някакви обективни данни или поне има надежда да го правят. Отчитат продаваемост, интерес, измерими факти. И точно тук литературата започва да се родее със спорта в оценъчната част.
Някога Олимпиадите са съдържали и литературна секция. Дори самият Пиер дьо Кубертен е участвал като поет в една от първите възстановени олимпиади в началото на XX век. По-късно тази олимпийска дисциплина отпада, защото оценката няма как да има безспорен характер и зависи от субективни критерии.
В класациите обаче този проблем е избегнат. Статистиката идва на помощ при оценката. Най-добре продавана книга? Компютрите на книжарницата са истинското жури. Така стоят нещата на пръв поглед.
Оказва се, а и дискусията, организирана от сдружение „Всичко за книгите“, го потвърди, че класациите за най-продавана книга също стъпват върху глинените крака на относителността. Веригите книжарници у нас не са обединени от система на национално ниво, която да организира и анализира данните. Всяка книжарница – за свой крак. Вероятно затова разминаванията са сериозни.
Все пак има баланс. Тоталното изкривяване на класациите не е в ничий интерес. Ако съществува манипулация, тя е в детайлите къде и как се предлага една книга.
Изследванията, макар и частични и непредставителни, показват, че читателите почти не се влияят от класации и награди. Дори понякога това действа възпиращо: масово хората смятат, че една наградена книга е твърде тежка и недостъпна за обикновен уморен човек, който иска разтоварване в края на работния ден. Класациите за най-продаваните книги пък събуждат онова дяволче, което подсказва, че е по-добре да прочетеш нещо различно от другите, за да добавиш стойност към битието си на читател.
Процесът е твърде нестабилен за прогнозиране, твърде неустойчив. Психологията на днешния читател няма как да бъде изучена в детайли, дори в маркетингов план е неясна. Все по-често издателите се изненадват, защото прогнозите им се разминават с реалността. Очевидно класациите и наградите не контролират пазара, но все пак го регистрират, макар и с грешки.
Модата да се чете изживява ренесанс, тренди е да те видят (и снимат) с книга. Но има и нещо, което е съвършено ново: подборът на четиво вече не зависи от авторитетите. Мнението на читателя е водещо, изборът е самостоятелен, и това се възприема като неотменимо, свещено право. Затова класациите – пресечната точка между обективната и субективната истина за една книга – са така имагинерни. Наградите пък са в съвсем друга реалност – тази, която се формира от професионалистите, които все по-често са в антитеза на читателите.
Любопитно е да бъде проследен процесът във времето. Едно е сигурно – никога нищо няма да бъде категорично, защото не само четенето е модерно. Писането – също. Битката е за умовете и сърцата на хората, а в нея всички оръжия са позволени.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение