Дотам ли изпадна културата? Да я управлява озвучител?

Културата никога не е изпадала толкова в очите на властта. Колкото и да е раздиран от ненавист и битки арт елитът,  все се намират авторитети, които да застанат начело на културата, да й станат адвокати в управлението на държавата. Днес творците се сдобиха с един зам.-министър, който се представя за композитор и философ. А си е най-обикновен озвучител, озвучител на протестите.

Появата на Божидар Абрашев, Бог да го прости, във властта навремето ни скандализира. Защото фактът, че бе осребрил псалмите, писани в чест на Симеон Сакскобургготски, стана публично известен. Но Абрашев бе професор, човек с академична титла и безспорен авторитет в музикалните среди. Начело в Министерство на културата са заставали и други музиканти, някои от които проявяваха талант не само в арт мениджмънта, а дори се осмелиха да правят реформи. Независимо от резултата, който постигнаха, много от министрите на културата се опитваха не само да се изживяват тежко на този пост, да си уреждат личния бизнес или да обикалят по света за сметка на държавата, немалко от тях опитваха да развиват арт политика, да подобряват средата на живот в изкуството, театъра, музикалните зали, музеите и разкопките… Ремонтираха зали, строиха музеи, търсиха пари, успяваха, грешиха, създаваха си врагове…, но бяха фигури, които прославят българската култура и без министерски пост. Дори нищо да не правеха, освен да носят титлата „министър“, тези хора не посрамваха културата.

Сега в Министерство на културата се настани да управлява човек, който никога не е блестял с нещо особено. Дори не успя да се наложи в попмузиката, където стартира с една песничка. Написал е химн на ДСБ, саундтрак на сериала „Четвърта власт“, но не за това е назначен за зам.-министър. Единственият критерий да попадне начело в културата са разходките му по жълтите павета по време на протестите и озвучаването, което осигуряваше. Благодарение на тези две „достойнства“ той бе счетен за способен за държавен пост.

Той ще бъде само два месеца в това министерство. Но и един ден да беше само, присъствието му пак е обида. Оскърбление е, при това не само за артистите, които управлява, а и за хилядите българи, които излизаха на протестите миналото лято. Между тях имаше много хора, които са излизали да викат под прозорците на Орешарски със задна мисъл, повечето бяха там, за да искат не постове, а съвест от властимащите.

Проблемът не е, че човек от протестите влиза във властта. А в това, че некомпетентен човек от протестите влиза във властта. Назначението му за зам.-министър в служебното правителство не е по-малко скандално от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. То тотално компрометира протеста.

Появата му в министерството, постът, който получи в замяна на озвучителната си апаратура, са доказателство, че всичко, за което се е борел като протестиращ, е било фалшиво. Той самият не притежава морала, който търсеше у Орешарски.

В този избор на зам.-министър четем и друго – на всеки, докопал се до властта, му е абсолютно все едно за културата. Не му пука до момента, когато творците не излязат на улицата или в медиите срещу него. Но това се случва толкова рядко…

Затова: Да му е честит поста на Стоян Викторов. Така ли му беше името?