Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Древен крал на бритите открива театралния сезон в Плевен

Шекспировият „Цимбелин“ с първа постановка на родна сцена

Джордж Доу, „Имогена в пещерата на Беларий“, 1809 - Древен крал на бритите открива театралния сезон в Плевен

Джордж Доу, „Имогена в пещерата на Беларий“, 1809

„Цимбелин“, първото произведение на Шекспир, издадено в книга на български език, е пред първата си премиера – 135 г. след появата си у нас. Не в София, а в Плевен ще видят първи историята на този легендарен крал на бритите, пречупена през въображението на режисьорката Лилия Абаджиева. Драматично-кукленият театър „Иван Радоев“ ще открие 98-ия си сезон с творба на Шекспир – в годината, когато светът отбелязва 4 столетия от смъртта на Барда.

„Цимбелин” на Абаджиева е пасторалната приказка и битовият анекдот, преплетени в пропорции, необичайни – по думите й – за късния Шекспир, особено богат на жанрови експерименти. Основната тема на пиесата са раздялата и измамата, заблудата и прозрението, но това е и патриотична пиеса – действието на „Цимбелин”, за разлика от другите шекспирови „театрални романси” („Буря”, „Зимна приказка”, „Перикъл”), се развива в древна Британия.

Имогена – сбор от много героини на Шекспир

Според сюжета Цимбелин хвърля предизвикателство на римския император и колкото и да е увлечен зрителят от перипетиите в частния сюжет на пиесата (свързани с Имогена – главната героиня, дъщеря на Цимбелин), той не може да не почувства патоса, с който авторът описва подготовката за война и самата война между двете държави. По парадоксален начин победа празнуват и двете страни.

Пиесата „Цимбелин“ ще бъде поставена за първи път в България.

Пиесата „Цимбелин“ ще бъде поставена за първи път у нас – 135 г. след като е преведена на български език и издадена в книга.

Войната обаче е само фон, на който се разгръщат перипетиите на главната героиня. Имогена събира в себе си чертите на няколко шекспирови героини – като Жулиета тя едва успява да се венчае и изгубва мъжа си; като Дездемона е обвинена в престъпление, което не е извършила; като Розалинда от „Както ви харесва” е принудена да избяга от дома си, преоблечена като юноша; и като героинята в „Двамата веронци”, дегизирана в мъжко облекло, тя остава неразпозната и от най-близките си хора.

Актьорите – само мъже

С кастинга Лилия Абаджиева връща своя маниер на работа отпреди 10-ина години. Трупата в „Цимбелин“ ще бъде като по времето на Шекспир – всички роли ще се изпълняват от мъже: Стоян Радев, Петьо Кръстев, Генадий Николов, Георги Енчев, Сергей Константинов, Адриан Филипов, Васил Асенов, както и младите дебютанти от класа на Стефан Данаилов Асен Данков, Георги Кацарски и Антъни Пенев, и още студента на Ивайло Христов Васил Витанов.

cimbelin

Репетиция на Лилиля Абаджиева

Всички роли в спектакъла се изпълняват от мъже.

Всички роли в спектакъла се изпълняват от мъже.

Автор на сценографията и костюмите е Васил Абаджиев.

Историческа личност, доизмислена от Шекспир 

„Цимбелин” (или „Кимбелин”) е може би една от най-трудните за определяне Шекспирови пиеси. В последните години на живота на Барда вероятно е минавала за една от историческите му драми, защото публиката от седемнайсети век не е правела особена разлика между действителни личности и легендарни герои: „Лир” и „Хамлет” също са били схващани като исторически пиеси, а „Макбет”, която поне е посветена на действително съществувал владетел, днес приемаме просто за „трагедия”. Написана и поставена за първи път може би през 1611 г., „Цимбелин” разказва за двора на британския крал Кунобелин, съвременник на Октавиан Август и Иисус Христос.

Първоначално „Цимбелин” се радва на голяма популярност: винаги, когато театрите са отворени (тоест Англия не страда от чума или от пуританска диктатура), пиесата се играе с успех. Постепенно обаче по-образованата публика започва да пропуска представленията на този полуфантастичен, сантиментален сюжет и през осемнайсети век законодателят на изискания вкус д-р Самюъл Джонсън (бел. ред. – най-големият познавач на англ. език и литература и на добрия вкус в Англия от XVIII в.) обявява „Цимбелин” за абсурден. В текста наистина има огромен брой анахронизми, които нарушават все по-нарастващото чувство за историческа достоверност на зрителите.

Кунобелин, крал на келтите

Истинският крал Кунобелин от първи век преди и след Христа е могъщ владетел на келтите от Южна Британия, горе-долу в районите на днешен Кент, околностите на Лондон, Съсекс и Есекс. След Касивелаун, Кунобелин е вторият известен по име брит. Той сече свои монети и се намира в добри отношения с римляните. Много римски търговци пребивават във владенията му, така че историците на Римската империя намират за необходимо да запазят името му в книгите си. Англо-нормандският средновековен автор Галфрид Монмътски е чел латински класици като Светоний, така че пише за Кунобелин, синовете му и връзките им с римския император Клавдий.

Четири века по-късно Шекспир чете пълните с приказни елементи хроники на Холиншед и от тях черпи материал за историческите си пиеси. Сюжетът на „Цимбелин” си прилича с този на „Крал Лир” по това, че и в двата драматургът е трябвало да създаде втора сюжетна линия и много странични персонажи, за да придаде драматичен заряд от една иначе не много интересна информация за бегло споменати в историята герои. Така че според Шекспир владетелят на бритите прогонва в изгнание зет си Постум, защото иска по-добра партия за дъщеря си Имогена. През това време доведеният син на краля, наглият Клотен, иска трона за себе си, а някой си Якимо, подлец и интригант, се опитва да съблазни добродетелната Имогена. Историята става все по-заплетена с появата на още герои (например един от отдавна изчезналите синове на краля), с любимия ренесансов мотив за дегизирането на момиче като мъж и с постепенно изясняващата се заплаха от римско нашествие в Британия.

Сюжетът е достоен не просто за пиеса, а за дълъг рицарски роман, но в никакъв случай не е трагедия (особено при сравнение с „Крал Лир”, „Хамлет” или „Макбет”). Не е и историческа драма, защото тук Шекспир е дал воля на въображението си почти като в „Бурята”, само без да включва духове – пък и без да го има нежното чувство от „Бурята”. „Цимбелин” по-скоро попада сред трагикомедиите и романсите на Шекспир. Всички обрати, подли замисли, провалени начинания и подозрения на героите оставят впечатлението за хаос, без обединяваща идея.

Ако зрителят се замисли какво се случва и защо изобщо е написано, накрая може да реши, че пред очите му се разиграват просто сцени от безцелните интриги в двора на едно умиращо кралство. Ако пиесата наистина е писана в края на Шекспировия живот, тя може би изразява разочарованията и скептицизма на вече опитния, възрастен и раздразнителен автор. Но в ръцете на режисьора, разбира се, пиесата може да прозвучи по съвсем различен начин.

Премиерата на „Цимбелин“ в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен е на 29 и 30 септември.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах