Дрогирана, ограбвана и изнудвана. Нова биографична книга за Калас

Нова биографична книга за оперната дива Мария Калас разкрива смущаващи детайли от личния ù живот, пише „Гардиън“. Обожавана от публиката, Калас е известна с нещастията в личния си живот, но от „Cast a Diva: The Hidden Life of Maria Callas“ (Тайният живот на Мария Калас) на Линдзи Спенс става ясно, че оперната певица е изживявала истинска любов само на сцена. Непубликувана досега кореспонденция разкрива, че майка ù я склонявала към проституция, съпругът ù Джовани Батиста Менегини крадял от парите ù, а корабният магнат Аристотел Онасис, с когото поддържа дългогодишна връзка, се е държал с нея грубо и агресивно, преди да я изостави заради Джаки Кенеди.

Спенс получава достъп до непубликувани досега документи, свързани с Мария Калас, сред тях и сбирка от писма, в които певицата с болка разказва за несполуките, които преживява. Документите, подредени в три огромни колекции, са съхранявани в различни архиви до 2019 г., някои от тях така и не са виждали бял свят.

Калас е родена през 1923 г. в Ню Йорк в семейството на бедни гръцки имигранти и дори след смъртта си през 1977 г. остава като една от най-добри оперни певици. Нейното превъплъщение в „Тоска“ в „Ковънт Гардън“ и до днес се смята за върховно постижение.

Но извън сцената животът ù не е никак бляскав – през 1966 г. певицата пише, че била заплашвана с физическо насилие.

„Има и притеснителна информация от дневника на неин близък приятел за това, че Онасис я е дрогирал, най-вече със сексуален умисъл – днес бихме класифицирали това като изнасилване“, коментира авторката пред „Гардиън“.

За брака си с Менегини, продължил от 1949-а до 1959 г., оперната певица пише:

„Съпругът ми все още ми досажда, след като прибра повече от половината ми пари, приписвайки всичко на името си, откакто сме женени. Бях глупачка да му се доверя“.

По-нататък тя го описва като „въшка“, която позира като милионер, „а няма ни една стотинка“.

Обект в едно от писмата е директорът на университета „Джулиард“ в Ню Йорк. По онова време той е семеен, но ухажва Калас и след като тя отказва авансите му, той настройва ръководството на образователната институция срещу нея и не ù позволява да продължи обучението си.

„Питър Менин се влюби в мен – пише тя до кръстника си. – Аз, естествено, не изпитвах нищо подобно към него и сега той е против мен.“

В едно писмо Калас разказва за тежкото си детство, част от което преминава в Европа.

„Калас е мразела майка си, която работела като проститутка по време на войната и опитвала да предлага дъщеря си на нацистките войници“, разказва Спенс.

Сложната им връзка продължила и след това – майка ù често продавала най-различни истории от живота на Калас на журналистите и я изнудвала, за да спре да разпродава личното пространство на дъщеря си на таблоидите.

„Знаеш ли какво правят филмовите творци със скромен произход веднага щом забогатеят? – пита я майка ù в едно писмо. – В първите месеци харчат парите си, за да създадат дом за родителите си, глезят ги с лукс… Ти как смяташ, Мария?“

„Ако се беше държала като истинска майка преди много време, щях да я уважавам“, пише за майка си Калас.

Взаимоотношенията с баща ù също са далеч от перфектни.

„В едно писмо той се преструва, че умира в някаква болница за бедняци, в опит да получи пари от нея – споделя Спенс. – Всъщност неразположението му е било съвсем незначително.“

„Омръзнало ми е от егоизма на родителите ми и тяхното равнодушие към мен – пише Калас. – Не искам да имам връзка с тях. Надявам се вестниците да не научат за това. Тогава наистина ще проклинам факта, че изобщо имам родители.“

В новата биографична книга се споменава и конкуренцията между Калас и колежката ù Рената Тебалди. Веднъж Калас сравнява гласовете им, като определя своя като „шампанско“, а този на Тебалди като „кока-кола“. Междувременно Тебалди казва, че Калас няма сърце. Но през 50-те и двете казват, че техният спор е измислица на медиите. В интервю Калас настоява, че казала „коняк“, а не „кока-кола“ и заявява, че би искала да има гласа на Тебалди.

Едно от непубликуваните писма на Калас изглежда потвърждава враждата им.

„Тя е толкова гадна и лукава, че няма накъде повече“, пише оперната певица през 1957 г.

В същото писмо Калас обвинява италианската си колежка, че се възползвала от враждата им, за да трупа слава, както и че измислила сърдечния удар на майка си, за да отмени свое участие в „Метрополитън опера“ и да привлече внимание към себе си.

„На майка ù нищо ù нямаше, камо ли сърдечен удар – споделя тя. – Дали го е направила заради публичността, или може би Рената не се е чувствала добре, а майка ù е страдала от настинка и това е било перфектното оправдание да не пее и по-късно бедната Рената да триумфира? Със сигурност ми омръзна цялата тази отвратителна работа с бедната Рената. Бог не харесва такива методи за публичност, оръжия срещу мен.“

Непубликуваните документи хвърлят светлина и върху здравословните ù проблеми, които рефлектират и в изпълненията ù на сцена през 60-те. Калас започва да употребява опиоидни вещества и няколко пъти губи гласа си.

„Открих невролога, който я е лекувал преди смъртта ù – разказва Спенс. – Калас е страдала от невромускулно заболяване, симптомите започват през 50-те, но докторите я отпращат като „луда“. Това обяснява и загубата на гласа ѝ, което преждевременно слага край на кариерата ù.“

Биографичната книга за Мария Калас ще излезе на англоезичния пазар на 1 юни 2021 г.