Другата истина за Христофор Колумб

Генуезецът, който търсел злато и роби, поставя началото на изтребленията на индианците в Америка

„Чернокожите и туземците достатъчно дълго страдаха, задушени от колонизацията и бялото превъзходство. Отказваме да почитаме паметници и празници, посветени на възхвалявани терористи“, пише очевидец на събарянето, подпалването и хвърлянето във водата на статуя на Колумб в Ричмънд, Вирджиния. Снимка: Михаела Хатън/Инстаграм - Другата истина за Христофор Колумб

„Чернокожите и туземците достатъчно дълго страдаха, задушени от колонизацията и бялото превъзходство. Отказваме да почитаме паметници и празници, посветени на възхвалявани терористи“, пише очевидец на събарянето, подпалването и хвърлянето във водата на статуя на Колумб в Ричмънд, Вирджиния. Снимка: Михаела Хатън/Инстаграм

Свикнали сме да мислим за Колумб като за откривател на Америка, да обсъждаме неговия принос към световната история като научно постижение, от което тръгват Великите географски открития. Но това е само лъскавата версия на нещата. Другата истина е причината, поради която днес в САЩ събарят негови паметници.

Вижте още: ПО СВЕТА ВАЛЯТ ПАМЕТНИЦИ

Доказано е, че до Америка достигат още викингите 500 години преди Колумб. Те дори се опитват да колонизират сравнително мирно откритите от тях северни части на континента. В края на XV век Колумб тръгва не с мисълта да търси вече открит континент, а да стигне до Индия, за да донесе оттам злато. Това е целта на експедицията му. Тя не е изследователска, а завоевателска още от замисъла си. При това той, както и другите просветени хора в Европа, е знаел, че Земята е кръгла. Просто е искал да я обиколи от другата страна, за да стигне до Индиите, защото Османската империя в този момент вече е завзела Константинопол и Средиземноморието и е преграда по пътя на западните империи на изток.

В този момент Испания току-що е постигнала единство, станала е една от големите държави в Европа, подобно на Франция, Англия и Португалия. Растежът ѝ е създал нова нужда – от капитали, от злато – за да се финансира армията и да се укрепи властта на монарсите.

Америка за България

Така Колумб успява да убеди кралица Изабела Кастилска и съпруга ѝ Фредерик Арагонски, че трябва да финансират експедицията му. Той им обещава богатства. И му провървява. Ако американският континент не се беше оказал на пътя му, Колумб нямаше да може да достигне до Индия, защото изчисленията му били погрешни – той смятал, че Земята е доста по-малка. Но съвсем скоро – само след 30 дни от началото на плаването си – се натъква на територия, която липсва на картите.

Първоначално моряците виждат, че в океана плуват клонки, а в небето има птици – знак, че наблизо има земя. Рано сутринта на 12 октомври 1492 г. морякът Родриго вижда отражение на лунна светлина върху пясък и започва да крещи: „Земя, земя!”. На първия, видял твърда почва, била обещана пожизнена пенсия, но Родриго не я получава. Колумб заявява, че лично е видял земята още предната вечер. Така си присвоява наградата.

Когато корабът приближава до Бахамските острови, хора от племето араваки – голи, тъмнокожи, диваци в очите на наконтените испанци, се струпват на брега, никога не виждали дотогава подобна огромна лодка. Колумб и неговите моряци слизат на брега, а араваките сърдечно ги посрещат с вода, храна и подаръци. По-късно Колумб пише в корабния дневник:

Носеха ни папагали и топки памук, стрели и много други предмети, които заменяха срещу стъклени топчета и камбанки за лов със соколи. Даваха ни с готовност всичко, което имаха. Те не притежават като нашите оръжия и не знаят какво е това. Когато им показах шпагата си, те я хващаха за острието и поради незнание си порязваха дланите. Може би ще се окажат добри слуги. Стигат ни петдесет души, за да подчиним всички тях и да ги заставим да правят това, което ни е необходимо”.

Араваките живеели в малки селища, занимавали се с отглеждане на царевица, ямс и маниока. Умеели да тъкат и предат, но нямали коне и домашни животни. Туземците не обработвали желязо, но всички имали златни украшения. И точно това ги обрекло. Колумб пленил няколко от тях, отвлякъл ги на кораба си и ги заставил да го отведат до източника на злато. С техните указания стигнал до острова, който днес се нарича Куба, а после и до Еспаньола, където днес се намират Хаити и Доминиканската република. В реките на тези места с просто око се виждали златни зрънца. Вождът на местните племена подарил на Колумб златна маска и така разпалил безумните фантазии на мореплавателя за огромни находища злато.

В отчета си до кралския двор в Испания Колумб пише:

Еспаньола е чудо. Тук има много подправки, а също и залежи от злато и други метали”.

В писмото си до испанските монарси той твърди, че е стигнал до Азия. Затова нарича местните племена „индианци”. В същия документ обещава от следващото си пътешествие да докара в Испания „толкова злато, колкото ви е нужно, и толкова роби, колкото поискате”.

Затова му отделят 17 кораба и 1200 души екипаж. Целта е ясна – роби и злато. От базата си на Хаити Колумб командва набези по околните острови. Злато не е намерено в достатъчни количества, но корабите не могат да бъдат върнати празни.

Така започва масовото нападение за отвличане на роби. Испанците, командвани от Колумб, обкръжават 1500 араваки – мъже, жени и деца – качват ги в каруци, охранявани от войници и кучета. Подбират 500 от тях и ги товарят в трюмовете на корабите. Двеста от отвлечените за роби араваки умират по пътя.

В Хаити Колумб се опитва да се сдобие и със злато. На всички местни, по-възрастни от 14 години, е заповядано да донесат определено количество злато на всеки 3 месеца. Ако успее, индианецът получава медна табелка, която да носи на шията си. Ако войник забележи местен жител без табелка, той е длъжен да му отреже ръцете и да го остави да умре от загуба на кръв.

За съжаление единственото злато на Хаити били песъчинките, събирани от реките – крайно недостатъчно за изискванията на завоевателите. Затова индианците се опитвали да се спасят с бягство, но им устройвали потери с кучета и ги убивали. Когато станало ясно, че няма повече злато, превърнатите в роби местни жители били затворени в големи плантации, където работели до пълно изтощение.

Информацията за погромите на островите, започнати от Колумб, идва от свещеника Бартоломе де лас Касас, участвал в завоюването на Куба. Именно той разшифрова дневниците на Колумб. Де лас Касас разказва за отношението на испанците към местните. По някое време нашествениците решили, че не искат да се затрудняват с ходене и яздели туземците или ги принуждавали да ги носят на носилки. Често проверявали ножовете си, просто отсичайки части от телата на случайно минаващи индианци.

Абсолютният контрол раждал повсеместна жестокост. Индианците били абсолютно беззащитни. Намирали ги, ако решат да избягат, и ги убивали. Пращали ги да работят в мините, за да търсят злато. Мъжете умирали от тежкия труд, а жените работели на полето. От малкото деца, които се раждали, оцелявали само незначителна част заради глада и болестите. От 1494-а до 1508 г. почти 3 милиона араваки умират заради испанския геноцид.  До 1515 г. останали само около 50 хил. араваки, а до 1550 – само 5 хиляди. Според отчета от 1650 г. на острова вече нямало нито един аравак.

Това, което Колумб прави с араваките на Бахамите, Кортес по-късно повтаря с ацтеките в Мексико, Писаро – с инките в Перу, а англичаните, заселили Вирджиния и Масачузетс, с поватените и пекотите.

Така започва историята на съвременна Америка – с геноцид, робство и алчност.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах