Дуендето на Пикасо

„Герника” (1937) от Пабло Пикасо е маслена картина върху платно с размери 3, 5 на 7, 8 метра. Тя показва дълбоката лична реакция на художника в отговор на бомбардировката над незащитеното и стратегически незначително градче в Баската област на Испания. Картината е поръчана от правителството на Втората испанска република, което по това време е вкопчено в борба на живот и смърт със силите на генерал Франсиско Франко. Републиканските власти искат подходящ знак за страданията на народа си, с който да увенчаят испанския павилион на Световното изложение в Париж.

По това време Пикасо живее в удобно изгнание във френската столица и не знае как да развие предложената тема, но през април 1937 г. новината за варварското унищожение на града от италиански и немски пилоти го кара да започне работа над голямо платно, изпълнено с агонизиращи хора и животни само в нюанси на сивото и черното. Картината се превръща в един от трайните символи на съпротива срещу войната и насилието.

С наближаването на 80-та годишнина от създаването на „Герника, или Ужасите на войната” и 25 години след предизвикалото спорове преместване на картината в галерията „Кралица София” в Мадрид, самият музей на модерното изкуство се подготвя за значителна изложба през 2017 г., разказва „Ел Паис“. Проектът се нарича „Състрадание и ужас у Пикасо: пътят към Герника”. Куратор е британският историк на изкуството Т. Дж. Кларк, който смята, че първоначалният замисъл за картината е бил налице в скиците на Пикасо още преди бомбардировката.

Кларк твърди, че първоначалната работа над етюди на теми из разрушението и ужаса на бойните действия започва още през 20-те години, когато Пикасо е под влиянието на току-що отминалата Първа световна война.

Пикасо, „Жена във фотьойл“, галерия „Кралица София“

Изложбата на Пикасо, в чийто център е „Герника”, ще може да бъде видяна от 4 април до 4 септември 2017 г. Експозицията проследява четири основни теми – на първо място историята на създаването на платното, следвана от историческия и личния контекст на картината, търсенията на автора й, пътуванията му и завръщането в родината. Ще бъде хвърлена светлина и върху най-новите хипотези около творчеството на Пикасо, особено във връзка с Гражданската война.

Директорът на „Кралица София” Мануел Борха-Вийел смята, че това ще бъде най-значимото събитие в музея за тази година:

„Може да се каже, че картината е зачената още през 20-те години – период на дълбока лична криза за Пикасо. След успеха на кубизма като художествен метод, той смята, че вече е постигнал всичко. Вече не е художник-бохем, а на хоризонта се появяват нови имена като Дали и Миро, които го надминават с новаторските си концепции”.

Но кризата е свързана и с личния му живот (по това време Пикасо поддържа истерични връзки с поне три жени), както и с тягостното впечатление от едва приключилата Първа световна война. Новото лице на индустриалната, съвременна война е непознато и парализира индивида. Ужасът и хаосът са почти непреодолими. Вече не става дума за индивидуален сблъсък на войници, а за артилерийски разрушения, авиационни действия и отровни газове, които дотогава не са били познати. Картината, която днес знаем като „Герника”, всъщност е зреела дълго в ума на своя създател, обсебен от мрачната представа за бързото, тотално разрушение, което може да дойде от въздуха във вид на падаща бомба. Възможно е част от идеите на Пикасо да идват и от осмислянето на прочутото есе от Лорка върху характера на испанското дуенде (1933). Дуенде или дарбата, твърди поетът, неминуемо е свързана с осъзнаването на смъртта.

Посетител пред „Паметник на испанците, загинали за Франция“ от Пабло Пикасо, галерия „Кралица София“

Изложбата в „Кралица София” включва 60 маслени картини на Пикасо и голям брой рисунки, временно предоставени от различни световни музеи. Самата „Герника” е преминала през реставрационен процес и за първи път ще се появи пред публика в освежения си вид.

Картината е била ползвана като знаме от испанските републиканци и е един от символите на основанията за съпротивата им срещу националистите на Франко. Пътувала е и преди, и след поражението на Републиката, а самият Пикасо смята, че платното му трябва остане в Ню Йорк, докато демокрацията в Испания не бъде възстановена. Шест години след смъртта на художника желанието му е изпълнено, защото „Герника” е откупена от музея „Кралица София” през 1980 г. и се появява в Мадрид.