През последните седмици, веднага след изслушването на Марк Зукърбърг в Конгреса на САЩ, потребителите на Фейсбук се оказаха изненадващо поставени пред нова парадигма на общуване, налагана с известна доза морално насилие.
Политкоректният език отдавна е една от основните теми за обсъждане в света. Може би една от най-съществените, откакто либералният модел на общуване извоюва място в новото общество. Епохата на Водолея, очаквана от хипи-движението на 60-те като епоха на свободата, някак успя да се изроди в епоха на ограниченията.
Всъщност мотивацията зад действията на Фейсбук-алгоритмите, които ограничават и „банват“ потребители заради думи, не е лоша. Да се ограничи езикът на омразата в социалните мрежи е добра кауза. Толкова добра, че изкушението да бъде вкарана във формулата „целта оправдава средствата“, е неустоимо.
Само че нека не забравяме, че тази фраза, макар и не написана буквално, е в основата на философията на Макиавели. От нея са се възползвали най-вече диктатори и сатрапи. Тя противоречи на смисъла на либералния идеал, който изисква морално равновесие във всяка стъпка по пътя към целта.
Много мои познати от приятелския ми лист във Фейсбук, както и аз самата, бяхме наказани с ограничения заради употребата на думи. Не заради вложения в тях смисъл.
На български „педал“ не означава задължително обидно обръщение към хомосексуален човек. Освен това е задвижваща част на велосипед, както и амбриаж на автомобил. Но днес да се похвалиш във Фейсбук с новото си колело с думите „ще въртя педалите“ вече е невъзможно. Следва:
„Нарушихте Стандартите на общността, наказан сте“.
Не за наказанието искам да говоря обаче, а да погледна по-отвисоко на ситуацията. Всъщност Фейсбук се опитва да разчлени езика, да го лиши от семантичната му цялост, да го сведе до думи, като ги лиши от значението им. И така да оправи отношенията между хората.
Първата ми аналогия е с Вавилонската кула. Знаете притчата – опитали се хората да вдигнат кула, висока чак до селенията на Бог, а той толкова се ядосал, че им омесил езиците и те спрели да се разбират. Забавно е да наблюдаваш как библейските притчи се превръщат в реалност в началото на XXI век. Богът на виртуала наказва с ярост и безкомпромисност за всеки опит да се излезе от формулата, която е задал. При това не позволява свободен избор, макар да го е декларирал още със създаването на своя свят. Отхапваш от ябълката на познанието – правиш си профил в мрежата. Вече си грешен. Не спазваш заповедите, отнема ти се Рая. Ако си непокорен, огън и жупел се изливат върху теб. Потопът не е далече.
И всичко в крайна сметка опира до езика. В целостта си всеки език е форма на мислене. Различна за всяка нация, народ и племе. Който е учил задълбочено чужд език, знае – парадигмата на мисленето се променя, нюансите са различни. В крайна сметка светът е различен.
Няма как да накараш обидата, съдържаща се в смисъла, да изчезне като изличиш думите. Обидата е семантика, думата – морфология. Различни нива са. Можеш да построиш кула с тухли. Можеш да я построиш и с камъни. Дори и с пясък може, макар и трудно. Кулата си остава кула. Материалът е друг детайл, на друго ниво. Същото е с коректното говорене. Обидата „Ей, педал такъв!“ може да бъде заменена с „Ей, гъвкава китка такава!“. Думите са различни, смисълът е същият. Все грозен. Изчистването на словоформата, нарочена за обидна, не променя отношението. Превъзпитанието не започва от речника, а от това, което се влага в него.
Познавам дете, което наричаше „имбецили“ и „ректуми“ онези, които го тормозеха в началното училище. Фейсбук е на нивото на тези, които така и не разбраха, че са били обидени жестоко. Ако детето беше крещяло „идиоти“ и „задници“ на мъчителите си, щеше да отнесе още повече бой. Тоест, социалната мрежа – също като илитератите-побойници в училище – ни кара да говорим завоалирано, затваря очи пред смисъла, но не иска да чува думи, които не харесва. Тези, които разпознава с ограничения си изкуствен интелект, наказва. За мислите нищо не казва. Това не е превъзпитание, това е лицемерие.
Проблемът е и в разликата в лексикалните значения на думите. За единия и другия „педал“ вече казахме. Думата „негър“ в българския език няма негативната конотация на „нига“ в английския. Виж, „чернилка“, „печка“, „снежинка“ са все натоварени с расистка обида думички. Но усещането за вселенска свръхзначимост на англоговорящите води дотам, че се приписва различно семантично звучене на думи в друг език съвсем механично. Бащата на Пипи на български може да бъде негърски крал съвсем спокойно, това е характеристика, не обида. Не може безнаказано да бъде крал на чернилките. Това вече е расово определение, грозно е.
Културната космополитност е вече реалност. Не е далеч бъдещето, в което няма да има никакви различия в културните парадигми – поне в Стария свят и Америките. Но езиците, докато са живи, ще носят своя специфика, която винаги ще бъде регионално обусловена. Няма как да се въведе либерална норма, която се основава на морфологичната тъкан на езика. Тя ще се промени сама, когато се промени мисленето. В този случай посоката е от голямото към малкото, противно на обичайните правила.
Това, което днес се случва в социалните мрежи, най-много прилича на цензура. Зачеркването на думи от писаното слово никога, в нито една епоха, не е довело до изчезване или тотална трансформация нито на думите, нито на словото. Но пък промяната – бавна, упорита, миротворна – на мисленето води до истинско израстване на света. Думите са си на мястото, смисълът е различен.
Уви, оказва се, че от Фейсбук просто няма смисъл. Но всички сме в него.
Впрочем, думата „майка“ все още ли е не е забранена в социалните мрежи?
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение