Манол ГЛИШЕВ*
16.04.2019
16 април е едновременно прекрасна и страшна дата. Прекрасна е заради свещената Търновска конституция, поставила истинското начало на нашата модерна държава. Приета на 16 април 1879-а в древната ни столица Търново, Конституцията е изпълнена с дух на свободолюбие и чувство за национално достойнство. Колко хубаво щеше да е на този пролетен ден да можем да отбелязваме само пролетта на възкръснала България!
Но не ни било писано. На 16 април 1925 г. убийци взривяват Божи храм. За да съберат в сградата целия елит на нацията ни (истински, а не измислен елит), два дни по-рано са застреляли честния български офицер генерал Константин Георгиев. Историята е отвратителна в своите детайли. Един от заслужилите в командуването на Пета дунавска дивизия офицери през Световната война, генералът става жертва в мирно време, за да може погребението му да даде възможност да бъдат убити възможно най-голям брой опечалени.
Престъпниците не се интересуват от неминуемото присъствие на жени и деца. При това тъкмо деца са пращани от самите убийци да разнасят покани за опелото на генерала. За атентаторите човешкият живот е нищо, а светотатствата са повод за гнусна радост. Самият Георгиев е застрелян пред „Свети Седмочисленици“, а по-големият атентат събаря „Света Неделя“ върху стотици скърбящи. Всичко това става в Страстната седмица, когато вярващите очакват Възкресение.
Тероризмът не е нещо ново за Европа. Той е наше вече старо наследство. Тази кървава кутия на Пандора е отворена в съвременния си вид именно от комунистите. Когато днес чуваме за страшни събития в Париж, Анкара, Истанбул или Брюксел, няма как да не си спомним „Света Неделя“. България има своя дял в скръбта на Стария континент. Това, което започна с излишното жертване на българските селяни в Септемврийското въстание, премина през окървавения олтар на катедралата и стигна до изстъпленията на така наречения „Народен“ съд и лагерите.
Цялата тази жестокост не произлиза от самата България. Този вид безжалостни, студени убийства са типични за родината на Ленин и Сталин. Техните служители създадоха ГУЛАГ, измислиха Гладомора, продължиха да насърчават тероризма и през седемдесетте години в Западна Германия. Наследниците им убиха нашия писател Георги Марков, а имат и доста по-скорошни вини. Паравоенните организации от самоуправци също са вид тероризъм и представляват заплаха за мира в страната. Ето защо днес можем да кажем „Je suis Париж, Дамаск, Истанбул, Палмира, Брюксел, Анкара, Киев” с най-искрено чувство, точно защото nous sommes София. Страданието прави хората братя. Невинно пролятата кръв на мъчениците е обща кръв.
Пред тази кръв на своите скъпи български мъченици можем само да сведем глава. Тяхната гибел не е забравена и заради нея в нас едновременно могат да живеят и надеждата за бъдещето, и стремежът към справедливост.
* Първото публикуване на този текст е на 16 април 2016 г.
Вижте още: АКО ТЪРНОВО БЕШЕ СТОЛИЦА НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ
