„Душа”-та, която ще остане неразбрана от децата

Най-добрите анимационни филми са онези, които привидно са направени за малките зрители, но всъщност отправят посланията си към възрастните в киносалоните. Тъкмо към тях е насочен филмът „Душа“ (Soul), който бе едно от най-чаканите нови заглавия в киноафиша на 2020 г., но заради усложненията от Ковид-19 се появи в платформата на „Дисни +“ на 25 декември. За жалост, тъй като тя няма покритие у нас, а кината остават затворени, все още няма легални начини за гледане на филма у нас.

„Душа“ е продукция на „Пиксар“ и основната тема в анимацията е значението на живота и човешката душа. Сюжетът разказва за учителя по музика Джо (озвучаван от Джейми Фокс), който цял живот неуспешно се опитва да направи кариера на джаз музикант. Най-сетне му се отваря възможност да осъществи мечтата си, но докато ентусиазирано разказва за това по телефона, не обръща внимание на профучаващите автомобили и една кола го блъска. Джо умира, но това е само началото, а не краят на филма.

Душата на Джо се събужда на ескалатор в отвъдното и отчаяно започва да търси начини да се върне обратно на Земята. Така той се среща с млада душа, наречена просто 22 (Тина Фей), която отдавна отлага обратното си пътуване до света на живите, макар и вече да е тренирана от забавните си ментори, част от които са исторически фигури.

Режисьори на „Душа“ са Пийт Доктър („Отвътре навън“ и „В небето“) и Кемп Пауърс. В актьорския състав са още Анджела Басет и Греъм Нортън.

Седмици след онлайн премиерата си, филмът има забележителен рейтинг в „Ротън томатоус“ – харесват го 96% от критиците и 88% от публиката. Едва ли продукцията ще има комерсиален успех, още повече, че излиза в платформа, която няма покритие в повечето държави в света. Но определено заслужава да се нареди в списъка с анимационни класики, съгласни са експертите и отбелязват, че е трудно да не се възхищаваш на детски филм, който си позволява да изследва темата за живота след смъртта.

Но навлизайки в отвъдното, „Душа“ изоставя малките си зрители, освен ако те не са готови да схванат шегите за Джордж Оруел, Майка Тереза и Карл Юнг, отбелязва Брайън Лаури.

Изглед към душите в отвъдното в „Душа“

Музиката, разбира се, е с огромно значение за „Душа“. По саундтрака са работили Трент Резнър и Атикъс Рос от групата „Найн инч нейлс“, джаз композициите са дело на Джон Батист.

„Душа“ е филм, който трябва да бъде препоръчван  – особено на възрастни, които иначе не биха го гледали. Това е завръщането на „Пиксар“ след не толкова успешния „Напред“. Родителите, които наистина искат да му се насладят обаче, може да го гледат поне веднъж без децата си, които по понятни причини трудно ще възприемат темите за житейските избори и пътища, и едва ли ще се замислят къде техните собствени ескалатори може да ги отведат някой ден“, допълва Лаури.

Вярна на джазовия стил, продукцията оставя такова чувство у зрителите си, пише Джо Моргенстърн в „Уол Стрийт Джърнъл“. Дори заглавието, състоящо се само от една дума – Soul, има двойно значение – музикален жанр, но и душа.

„Джо, прекрасно озвучен от Джейми Фокс, живее за джаза и мечтае да го превърне в кариера, но се притеснява, че ще изгуби сигурността на работата си като учител. Той е инструментът, чрез който този забавен, чудесен филм, анимиран великолепно, задава големите въпроси за живота, осмелява си да им даде отговори и накрая завършва хармонично, напомняйки за удоволствието от това да бъдеш жив“, казва критикът.

„Душа“ е може би най-хубавият филм на „Пиксар“ от години насам, но е много нечестно да бъде определян за детска анимация, смята Леа Грийнблат в „Ентъртейнмънт Уийкли“.

„Чувството е все едно да поръчаш детското меню в ресторанта, а наоколо ти да няма нито едно дете – допълва тя. – Технически погледнато, може и сам да изядеш всички малки парчета пилешко и всички сандвичи с фъстъчено масло, но наистина ли са предназначени за теб?“

„Душа“ е поредният опит на „Пиксар“ да приближи анимацията си до реалността, човек би се заклел, че сцените от Ню Йорк са заснети на естествена светлина. Вълшебна е красотата на слънчевите лъчи, падащи върху сградите. Зрителите трябва да се надяват, че някой ден ще успеят да гледат филма на голям екран.