Душата ми се учи да чете

Учителю! – в хитоните на Бога, 
дай Боже, да си жив и след стоте! – 
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете. 

И доземи поклон да сторя ничком 
отново пред добрите ти очи? 
Учителю, от теб научих всичко! – 
без обич и добро светът горчи.

Учителю, прости на мен, глупака? –
аз още сричам твоето „А-бе”.
И малката ти книжица – във мрака –
пред мен разтвори седмото небе!

Сложи ме до прозореца? – да седна
отново на издраскания чин? –
през твоите зеници да прогледна
за хубостите в този свят един!

Благодаря, Учителю, че мога
за миг край теб! – да бъда пак дете.
Детенце – на коляното на Бога! –
душата ми се учи да чете.

15 септември 2014 г. 
Варна, 7, 25 ч.

Източник: Фейсбук страницата на автора