Два часа и половина с „Наполеон“ на Ридли Скот не стигат

Два века след смъртта си Наполеон остава противоречива фигура в световната история, затова никак не е учудващо, че филм за военните му кампании ще се приеме по същия начин от филмовата критика. С трудната историческа материя се е заел Ридли Скот, но е важно да се уточни, че неговият „Наполеон“ не е документален филм. В два часа и половина Скот описва изкачването на един военачалник по държавната стълбица и паралелно с това разгръща сложната му връзка с Жозефин, която по-късно коронова като своя императрица.

У нас премиерата на филма на големия екран се очаква на 24 ноември, но световните издания вече излязоха с отзиви повече от седмица по-рано. Киноекспертите не са единодушни – едни определят продукцията като прекалено амбициозна и без покритие, други твърдят, че това е поредният майсторски филм на режисьор, доказал се в занаята през годините.

Скот не се свени да борави свободно с историческите факти и представя главния си герой в няколко художествени ситуации, включително как обстрелва пирамидите по време на своята Египетска кампания и става свидетел на екзекуцията на Мария Антоанета.

Главната роля е поверена на Хоакин Финикс. Неговият Наполеон е уверен, насмешлив, едната половина от властна двойка, която се стреми да насочва Франция в желаната от нея посока. Партнира му Ванеса Кърби като Жозефин, която подхожда към връзката си с Бонапарт по-скоро с премерен прагматизъм, отбелязва Питър Брадшоу в „Гардиън“.

„Преди всичко Финикс представя очарователно внушителен портрет на обречения император, чието иронично лице пасва на двурогата шапка и жизнерадостната трицветна кокарда – пише Брадшоу и дава 5/5 звезди на филма. – Финикс играе Наполеон като военен гений и суетен паркетен лъв, който между другото не се справя зле и на седлото на кон.

Като символ и икона фигурата на Наполеон винаги е била изкушаваща – от Толстой насам изоставянето на Москва и последвалото отстъпление на Наполеон са символ на чудотворното избавление на „майка Русия“, аналогично на самото възкресение. Хитлер е очарован от френския император, а следвоенният култ към Наполеон продължава дори сред онези, които искат да забравят ужасите на ХХ век и да съживят войната като романтично приключение.“

Обратното мнение заема Питър Дебрюж във „Варайъти“. Неясно е какви са били мотивите на Скот при режисурата, смята той, по същия начин, както е неясно и какво цели самият Наполеон във филма:

„Финикс тук прави странно нехаризматично, мърморещо под носа си изпълнение на Наполеон – нисък, но строен, той е аутсайдер заради корсиканския си произход“.

Майстор на модерния епос, Скот несъмнено отбелязва забележително техническо постижение, придавайки на „Наполеон“ атмосфера, каквато е доминирала Холивуд в края на 50-те и началото на 60-те години. Но времената не са същите, посочва критикът, затова режисьорът изпитва затруднения „да позиционира подобен биографичен филм във време, пренаситено с патриархални мъже с политически амбиции“.

В продължение на два часа и половина Скот представя повече материал, отколкото зрителят може да осмисли – показани са в детайли шест ключови битки на Наполеон, а между тях епизоди от динамичните му взаимоотношения с Жозефин. Сами по себе си те са интересни, но не се усеща свързаност в наратива, заявява Дейвид Руни в „Холивуд Рипортър“.

„Червената линия е връзката на Наполеон с Жозефин. Въпреки увереността си във военните маневри, още от запознанството им в новоосвободения Париж той разпознава, че срещу него стои жена, която му е равна, дори и го надминава в някои отношения. Тази необичайна динамика между един от най-влиятелните мъже в света и съпругата му, която неотдавна е била в затвора, е достатъчна, за да задвижи действието на филма, но сцените с двамата не ù позволяват да диша и да се развива. Скот постоянно бърза да се върне на бойното поле, където романтичната нишка се поддържа единствено от писмата на Наполеон до Жозефин“.

Режисьорът поднася един „истински старомоден исторически епос“, пише Никълъс Барбър за Би Би Си, давайки 4/5 звезди“:

„Гледан сцена по сцена, този филм е истинска наслада. Но му липсва бекграунд кой е Наполеон, какво иска, откъде идва и защо е толкова успешен. Продукцията представя повърхностно геополитическата ситуация около него. В нито една битка не става ясно какво я е предизвикало и какво я приключва, затова е трудно зрителя да задържи вниманието си истински към развоя ù“.

„Наполеон“ се разпространява от „Епъл“ – студио, което традиционно залага много повече на стрийминг услугата си, вместо на дистрибуцията на голям екран. При режисьор като Скот обаче подобен компромис вероятно не е бил възможен. Режисьорът вече загатна, че драстично е съкратил „Наполеон“ за кинозалите, но има намерение да пусне 4-часовата версия на филма във видеоплатформата на „Епъл“. По-разширеният разказ вероятно ще обрисува много по-плътен портрет на френския император и голямата му любов.

Първите прожекции на „Наполеон“ по кината у нас са следващия петък, 24 ноември. Дата за стрийминг премиерата на филма онлайн все още не е обявена.