Два курорта – единият излишен

Преди повече от четиристотин години Мигел де Сервантес е казал, че който иска да забогатее за една година, на шестия месец го обесват. Днес това важи за българските хотелиери, ресторантьори и концесионери по морето… За всичките ония уж бизнесмени от туристическия бранш, мутри и полумутри, които имат летовника за овца, която да издоят и острижат – за легло с непрани чаршафи, за скапан „олинклузив”, за паркинг, за плаж, за „такса стол” или за шише вода.

Разбира се, сентенцията на знаменития испанец сега изключва бесилката и звучи по-различно: който иска да забогатее за един сезон, на следващия фалира… Защото летовникът-овца, остригана, издоена и отвратена, няма да се върне повече по тия места, а ще търси други летни пасбища – по-тучни и спокойни.

Обяснението за пустите български плажове в разгара на сезона не е само във високите цени, а в отношението. И в Гърция печелят от туриста, но гледат и да спечелят туриста. За да се върне отново.

Тази година на остров Тасос научих история за българско семейство, което идвало тук десетина години при едни и същи хазяи. Станали си приятели и гърците казали, че им подаряват едно маслиново дърво… За какво ни е? – изненадали се нашенците – у нас маслина не вирее… Домакините им показали едно стогодишно дърво в градината: това е вашата маслина, каквото роди – ваше е! И вече ги срещали с тенекия зехтин – доказателство, че на гръцка земя се раждат не само маслини, но и приятелства…

А някой да е получил от българска хазяйка бурканче сладко? От български келнер една бира като комплимент от заведението? Къде ти – у нас усмивка от персонала не можеш да получиш, гледат те кисело като лимон, сякаш сме страна на лимоните, а не на услугите. Всяко гръцко кръчме те среща с малко питие – от заведението. Изпраща те с десерт – пак от заведението. И най-вече с благодарност, че си избрал да седнеш при тях. Не са сигурни, че ще се върнеш, но гледат да те спечелят.

Ще кажете: знаем ги тия византийски номера! И все сме подозрителни къде ще ни ударят – я в сметката, я в кантара. Но идеш ли на гръцки пазар, не те удрят нито в сметката, нито в кантара – напротив, слагат ти няколко домата отгоре, няколко праскови над килото, дават ти да опиташ, да избираш, а не като на Женския пазар в София: „Аз слагам!” – нарежда продавачът и ти пробутва скапаняци – „ти не пипай!”.

А какво правят лекарите по нашето море? И те правят пари… С най-хуманната си професия. Не признават здравни книжки и осигуровки – само „кеш”. Прегледът за българи – от петдесет лева нагоре, за чужденци – умножено по две. И в евро.

Миналата година придружих приятел с дископатия до болница в тасоско село. Селото малко, но болницата достатъчно голяма – има всичко нужно за първа помощ, даже и няколко линейки. Лекарят и сестрата говореха чудесен английски. Но не говореха за пари. Прегледът и инжекцията бяха безплатни – приятелят ми имаше здравна застраховка. Пари не взимаха и от другите пациенти – малки деца с температура или набодени на морски таралеж. Наложи се приятелят ми да си купи и лекарства от аптеката – аптекарят му даде касова бележка и указания как да си получи парите в София. Но сумата бе толкова дребна, че не си струваше да се разправяш. Тези лекарства в България щяха да се два-три пъти по-скъпи…

Както се казва: два свята, два туризма – единият е излишен… С техните византийски номера гърците приемат по няколко десетки милиона туристи годишно. Турците също – ама те с ориенталските си номера… А ние си продължаваме да правим туризъм по нашенски – с концепцията „Ден година храни!“. Да, ама годината се случи мършава в бранша… Както е тръгнало, и следващите ще са такива.

Не е виновна само министър Ангелкова. С такова отношение към летовника не Ангелкова, Господ да стане министър на туризма у нас, и той ще иде на почивка в Гърция!

И накрая: поисках да си купя от моите тасоски домакини тенекия зехтин, тяхно производство – продадоха ми я с пет евро по-евтино от обявената цена. Като за приятел. Още десет години, ако летувам все при тях, може да ми подарят и маслиново дърво…

Източник: в. „Стършел“