Две неочаквани посетителки в коледната утрин на Мегре

За пръв път на български език излиза сборникът „Коледата на Мегре“ от Жорж Сименон (откъс)

В „Коледата на Мегре“ комисар Мегре тръгва по дирите на мъж с червен костюм. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Две неочаквани посетителки в коледната утрин на Мегре

В „Коледата на Мегре“ комисар Мегре тръгва по дирите на мъж с червен костюм. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Комисар Жул Мегре от френската полиция има място сред най-интелигентните детективи в литературата: Филип Марлоу, Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Мис Марпъл. Проекция на въображението на Жорж Сименон, той се появява в 75 романа и 28 разказа на автора, публикувани между 1931-а 1972 г. Многобройни са и адаптациите на историите му за кино, телевизия, радио и дори комикс.

Тъкмо навреме за предстоящите празници, когато ще имаме повече време за четене, „Ера“ издават за пръв път на български език сборника „Коледата на Мегре“ в превод на Гриша Атанасов. В него влизат едноименният „Коледата на Мегре“, „Седем кръстчета в бележника“ и „Малкият ресторант край площад „Терн“. Историите се развиват по Коледа в Париж, когато градът е облян в искрящи празнични декорации, но зад бляскавите светлини се извършват хитро замислени престъпления.

В първия разказ две неочаквани посетителки смущават тихата празнична утрин в дома на Мегре. Те го пращат по следите на мистериозен мъж в червен костюм. „Седем кръстчета в бележника“ въвлича полицията в сложна игра на котка и мишка, след поредица от сигнали на спешния телефон на институцията. А мрачните кътчета на Париж са осветени в „Малкият ресторант край площад „Терн“ – където всеки акт на доброта се посреща с недоверие.

Америка за България

Описан като „широкоплещест, едър мъж с бомбе и с лула в устата“, образът на Мегре за пръв път се появява в книгата „Петер латвиеца“, писана през пролетта на 1929 г. за 4-5 дни на борда на яхта. Приключенията на Мегре вдъхновяват сюжети за 14 игрални и 44 телевизионни филма. Ролята на комисаря, разследващ особено тежки престъпления, изпълняват десетки актьори, сред които Жан Габен, Роуън Аткинсън, Чарлз Лотън, Джино Черви, Хари Бауър, Албер Прежан, Бруно Кремер, Ян Тюлингс и др.

Предлагаме Ви откъс от първия разказ, дал и името на сборника – „Коледата на Мегре“.

Още беше в спалнята и си палеше наново лулата, когато чу да се звъни на вратата. Госпожа Мегре, изглежда, се бе показала неотстъпчива, защото измина доста време, преди да се върне при него.

– Настояват непременно да говорят с теб – прошепна му тя.– Твърдят, че може да е важно и че имат нужда от съвет. Познавам едната.

Bookshop 300×250 2

– Коя?

– Слабичката, госпожица Донкьор. Живее отсреща, на същия етаж като нас и работи по цял ден до прозореца. Почтена госпожица, която прави фини бродерии за една модна къща в предградието Сент Оноре. Даже се чудех дали не е влюбена в теб.

– Защо?

– Защото, когато ти излизаш, тя често става и те проследява с поглед.

– На каква възраст е?

– Към четиресет и пет – петдесетгодишна. Няма ли да облечеш костюм?

Нямаше ли право, когато идваха да го безпокоят в дома му, в осем и половина сутринта на Коледа, да се покаже по домашен халат? Все пак нахлузи панталон под него, после отвори вратата на трапезарията, където двете жени стояха прави.

– Извинете ме, дами…

Може би в крайна сметка госпожа Мегре беше права, защото госпожица Донкьор не се изчерви, а чак пребледня, усмихна се, помръкна, пак си върна усмивката и отвори уста, без да успее веднага да съобрази какво да изрече.

Затова пък русата се владееше отлично и заяви не без присмех:

– Не аз пожелах да дойдем.

– Не бихте ли желали да поседнете?

Той забеляза, че русата беше с домашни дрехи под палтото и не носеше чорапи, докато госпожица Донкьор се бе издокарала като за литургия.

– Навярно се питате как така имаме дързостта да се обърнем към вас – започна тя, като търсеше думи. – Както целият квартал, естествено и ние знаем, че имаме честта да ни бъде съсед…

Този път тя се изчерви леко и се втренчи в подноса.

– Пречим ви да довършите закуската си.

– Бях свършил. Слушам ви.

– Тази сутрин или по-скоро тази нощ в сградата ни се случи толкова смущаващо събитие, че веднага си помислих: наш дълг е да споделим с вас. Госпожа Мартен не искаше да ви безпокои. Аз ѝ казах…

– И вие ли живеете отсреща, госпожо Мартен?

– Да, господине.

Личеше си недоволството ѝ, че са я подтикнали към тази постъпка. Но госпожица Донкьор продължаваше ентусиазирано:

– Живеем на същия етаж, точно срещу вашите прозорци (тя пак се изчерви, сякаш беше направила някакво признание). Господин Мартен често пътува по своите дела, което е раз­бираемо, защото той е търговски пътник. Тяхната дъщеричка е на легло от два месеца заради една нелепа злополука.

Мегре се обърна любезно към русата:

– Дъщеря ли имате, госпожо Мартен?

– Всъщност тя не ни е дъщеря, а племенница. Майка ѝ почина преди повече от две години и от тогава детето живее с нас. Счупи си крака по стълбите и трябваше да се оправи за месец и половина, но се получиха усложнения.

– Съпругът ви в момента е извън града?

– Би трябвало да се намира в Дордон.

– Продължете, госпожице Донкьор.

Госпожа Мегре бе обиколила през банята, за да се върне в кухнята, откъдето се чуваше как трака с тенджерите си. Мегре от време на време хвърляше поглед към сивото небе.

– Тази сутрин станах рано, както обикновено, за да отида на утринната литургия.

– Отидох те ли?

– Да. Върнах се към седем и половина, защото останах на три служби. Приготвих си закуска. Можели сте да видите светлината в прозореца ми.

Мегре махна с ръка в знак, че не е обърнал внимание.

– Бързах да занеса малко сладкиши на Колет, за нея тази Коледа е тъжна. Колет е племенницата на госпожа Мартен.

– На колко години е?

– На седем. Нали не греша, госпожо Мартен?

– Ще навърши седем години през януари.

– Почуках на вратата на апартамента в осем часа.

– Още не бях станала – каза блондинката.– Често заспивам късно.

– Тъкмо казвах, че почуках и че госпожа Мартен ме остави да чакам малко, колкото да си облече пеньоара. Ръцете ми бяха заети и я попитах мога ли да поднеса подаръците си на Колет.

На Мегре му се струваше, че русата бе успяла да огледа всичко в апартамента, а от време на време му хвърляше остър поглед, в който се четеше недоверие.

– Отворихме заедно вратата на нейната стая.

– Детето си има отделна стая?

– Да. Жилището се състои от две спални, баня с тоалетна, трапезария и кухня. Но трябва да ви кажа, че… Не! По-късно… Бях стигнала до момента, в който отворихме вратата. В стаята беше тъмно и госпожа Мартен завъртя електрическия ключ.

– Колет будна ли беше?

– Да. Личеше, че отдавна не спи и ни чака. Нали знаете какви са децата в коледното утро. Ако можеше да си служи с краката си, със сигурност щеше вече да е станала, за да иде да види какво ѝ е донесъл Дядо Коледа. Друго дете може би щеше да повика някого. Но тя е вече малка жена. Личи си, че мисли много и че е зряла за възрастта си.

Госпожа Мартен също погледна през прозореца, а Мегре се опита да пресметне къде се пада нейният апартамент. Трябва да беше онзи вдясно, в края на сградата, където светеха два прозореца.

ДС