VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Две пиеси на Стефан Цанев, за които се носят легенди

Доротея Тончева представи първата от тях - „Цигуларката на Бога“

Стефан Цанев създаде две монологични пиеси специално за двама актьори: Доротея Тончева и Николай Урумов. Първата от тях вече е на сцена. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Две пиеси на Стефан Цанев, за които се носят легенди

Стефан Цанев създаде две монологични пиеси специално за двама актьори: Доротея Тончева и Николай Урумов. Първата от тях вече е на сцена. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Първата от двете си монологични пиеси, за които се носят легенди, предложи на публиката Стефан Цанев. Фактите са, че „Плач за ангел“ е предназначена за Николай Урумов и още стои в плановете на актьора; а „Цигуларката на Бога“ бе представена премиерно в салона на столичния арт център „Сити Марк“ в изпълнение на Доротея Тончева и младия актьор Петър Петров. И двата текста са връх в драматургията на Стефан Цанев, според мен.

В „Цигуларката на Бога“ една цигуларка (Тончева) позира на художник (Петров), който рисува нейния портрет. Без съмнение тежка задача за актьорско изпълнение, защото жената не се помества от креслото, докато говори. А говори за най-същностните въпроси на изкуството и неговия създател – онези проклети въпроси, които измъчват Гьоте чрез разсъдъка на Фауст. Размишляваш над съдбата на твореца на музика, изправен пред публика, която трябва да омагьосаш, въпреки че е опорочена от битовата всекидневност – но не можеш да преодолееш копнежа да влизаш в театъра като в храм на словото. Как да се справяш с неизбежната самота на създателя на изкуство, но и да победиш забравата заради течащото време чрез величието на създадените творби? Цигуларката се връща към миговете на своето величие, когато на концерт в Генуа изсвирва без прекъсване 24-те капричии на Паганини, а ден по-късно медиите я обявяват за „Цигуларката на Бога“.

Ето как разсъжденията на жената с цигулката в ръцете изминават елиптично въртене, заглъхвайки в лични спомени за незначителен съпруг и в комичното цитиране на „приятелите“ Умберто Еко, Пикасо, Поликлет, Апостол Карамитев, Борис Христов, Евтушенко… За да се връщат отново и отново към темите на изкуството и божествената дарба. Понякога авторът вмъква силно драматичен наратив, който с право ще разплаче по-сантименталния зрител. Цигуларката си спомня как – за да угоди на детското ѝ желание да притежава цигулка, баща ѝ продава на циганин най-красивия си кон, гледан като член от семейството. И това слага край на безгрижното детство и обичта на баща ѝ.

Точно по-усилените модулации на тези моменти от представлението са се изплъзнали на Доротея Тончева и режисьора Мартин Киселов, явно с обезсилена воля заради огромния пиетет към актрисата. Затова пък са добре изиграни паузите, в които цигуларката става от мястото, на което позира, и отива да надзърне в картината. После удавя художника в потока от думи, за да стигне до настояването – ама уж между другото, за корекция на косата, на ръцете, на гушата, на очите, така че да изглежда по-млада. Защото никой не си спомня как е изглеждал оригиналът, докато гледат портрета му. Това са добри находки, които позволяват и на омагьосания зрител да поеме дъх.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Монологът приключва. Художникът не проговаря и дума. Подозирам, че проклетите въпроси измъчват и самия Стефан Цанев. В един момент жената с цигулката, разсъждавайки за смисъла на изкуството, заявява:

„Най-тъжното е да надживееш изкуството си“.

Убеден съм, че „Цигуларката на Бога“ ще надживее автора си.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg