След казуса с Класическата гимназия, протестът е бетониран окончателно като основно средство за борба с родните институции. Където и да е изокал публично някой борец за правда или каквото и да е, той е победил – особено ако жалбата му е в областта на културата и е клъвнала в ефира на една-две телевизии. Властта отказва да я критикуват на малкия екран. Затова става все по-лесно да воюваш с нея.
Две седмици панаири по медиите стигнаха за победа на протестиращите в НГДЕК. Целта на някои учители беше да останат в 13-о училище в центъра на София, дадено им временно, докато трае ремонтът в края на града. И го постигнаха. Класическата гимназия вече ще провежда занятия в две сгради – досущ като някои национални академии. Дали обаче нивото ще бъде вдигнато дотам – е друга тема, която можем да обсъдим след около година, стига недоволните да не обвинят сградния фонд в липсата на качествени знания.
Циркът с Класическата гимназия обаче дефинира някои заболявания на българското образование. Учителите, които влязоха в сблъсък с властта, дадоха лош урок на своите възпитаници. Той не беше как да се държат като гражданско общество. А че не е нужно да почитат държавните институции, нито да се подчиняват на заповеди, разписани от министри. Няколкостотин деца, приели да изучават ценностите на древността, осъзнаха, че съвременната власт и авторитети не струват нищо, че е в реда на нещата те да бъдат смачквани и подкопавани с всякакви средства. И този урок достигна до всяко кътче на родината, защото бе показан по телевизията.
Другият урок бе, че в лъжите като тази с несъществуващия азбест, няма нищо лошо, стига да влизат в употреба за „каузата“. Предположенията за наличието на отровното вещество в прясно ремонтираната сграда в „Модерно предградие“ предизвикваха четири проверки. Всичките с отрицателен резултат.
Друга лъжа, преподадена на учениците – че е редно да се мародерства със смъртта на един учител, ако съвпадне с „военните действия“.
Възпитаниците на Класическата гимназия вече смятат за уместно да унижават публично свои учители, да ги обиждат и ритат, особено когато излъчват този срамен момент на живо по телевизията.
Децата научиха и „класическия“ номер при подобни стълкновения – участието на политически фигури като Ирина Репуц сред протестиращите. Тя, както знаем, е председател на Християндемократическата партия и част от Реформаторския блок, а той е в коалиционното правителство, което управлява България.
От този въоръжен с непедагогически методи сблъсък нещо разбраха и учителите – не само тези в Класическата гимназия, а и всички, проследили скандала в медиите. Те видяха как директорката на НГДЕК не защити един ритан от учениците учител, не даде никакъв публичен знак, че застава зад него и ще накаже онези, които са повалили авторитета не конкретно на учителя по философия Орлин Йорданов, а въобще на българския учител. Министърът на здравеопазването Петър Москов рискува да си навлече проблеми с правозащитниците на малцинствата у нас, защитавайки битите лекари. Но министърът на образованието Тодор Танев не го направи, не го чухме и от Вежди Рашидов, който в случая е принципал на НГДЕК. Но проблемът е по-скоро в двора на образованието, защото учителите у нас не по-малко от лекарите са ставали жертва на побоища, опитвайки се да ограмотяват новото поколение.
Как да говори преподавателят вдъхновено и уверено в клас, ако децата не вярват на думите му, а той очаква ритник в междучасието? Не ни трябват никакви реформи в образованието, ако не бъде върнато достойнството на учителите в обществото.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение