По празниците свърших две малки и тихи книги. Казвам тихи, защото не вярвам за тях да избухне дискусия, авторите им да се самоизтъкнат някъде, да „изплющят шумно“ някоя сензация – или дори някой да ги познава. А това са не просто възпитани, „благоприлични“ книги, а такива, които подсказват (утешително), че някъде в българското литературно подземие съществуват едни твърде културни и много чувствителни хора, които пишат, защото не могат да не пишат. И то въобще не лошо в сравнение с люшканите от китовете и светските грижи звезди.
„Прах от нозете“ на Николай Янков и Елена Щерева беше очевиден избор с оглед на моята лична индийска одисея. Започнах книжката, преди да замина да вършея из Индия, не ме хвана чак толкова много, оставих я и я прочетох като се върнах.
Това е книга, която не е пътепис, наивистична възхвала или туристическо описание на онази опияняващо топла и цветна държава. Книга със съвременни индийски истории, писани сякаш от индийски автори. Като се върнах, дълбочината и разбирането на този фантастичен нов стар свят ме възхити, макар че ефектът вероятно се губи за много от вероятно не толкова многото си читатели.
„Сонет 130“ на Ганка Филиповска пък ме върна директно в изключително българския свят на грозен преход и на малки хора, някои от които познавах лично и които животът смачка като гниди. Коректорката, която бродира кусурите на вестникарския език, но умира от бедност и мизерия (и до днес се чудя какво ли е станало с няколко прекрасни жени, които се бореха с моите собствени езикови проблеми и несъмнено бяха съсечени от кризата), предадената приятелка на „вечната жертва“ Хриси, която скача в леглото на мъжа й (нали е била глупавичка да й помага от женска солидарност), втората съпруга на един претенциозен столичанин, която – колкото и да е изпълнителна, никога не е достатъчно брилянтна…
Ганка Филиповска разказва чудесно, а горчивите й истории разбиват сърцето. Не са толкова кондензирани, колкото малките разкази-притчи на Деян Енев, но се родеят по тъжна и зряла мъдрост с тях. Тих майстор.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение