МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Две жени си поделят Нобеловата награда за химия

За разработването на генетична ножица за редакция на ДНК

Американката Дженифър Даудна (вляво) и французойката Еманюел Шарпантие през 2016 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Две жени си поделят Нобеловата награда за химия

Американката Дженифър Даудна (вляво) и французойката Еманюел Шарпантие през 2016 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър А. Даудна си поделят тазгодишната Нобелова награда за химия, присъдена им на 7 октомври в Стокхолм. Те са отличени за разработването на т. нар. генетична ножица CRISPR/Cas9, която позволява с голяма прецизност да се редактира ДНК на животни, растения и микроорганизми.

Технологията предизвика истинска революция в науката, има принос за създаването на нови терапии за лечение на рак. Надеждата е, че някой ден учените ще имат възможността да „изрязват“ наследствените болести от човешката ДНК, изтъкват от Шведската нобелова комисия в изявление. Процесът на генетичното редактиране вече не е времеемко занимание, а благодарение на ножиците, отнема едва няколко седмици.

Както се случва с повечето големи открития в науката, и това идва случайно. По време на изследванията на Еманюел Шарпантие над една от най-вредните за човешкото здраве бактерия Streptococcus pyogenes, тя попада на непозната досега молекула. Тя се оказва част от имунната система на бактерията, която обезоръжава вирусите, изрязвайки парчета от ДНК-то им.

Шарпантие публикува откритието си през 2011 г. Същата година тя предлага на Даудна, опитен биохимик с пространни знания за РНК, да работят заедно. Заедно двете успяват да пресъздадат генетичните ножици, вдъхновени от бактерията, като дори ги опростяват, за да са по-лесни за използване от учените.

В експеримента, поставящ началото на цяла нова епоха в науката, както го определят от Академията, двете учени успяват да изменят генетичните ножици така, че да могат да изрязват която и да е молекула от ДНК-то. Веднъж щом  се изреже, вече е лесно генетичният код да се пренапише.

Откакто Шарпантие и Даудна откриха CRISPR/Cas9 генетичната ножица през 2012 г., употребата ѝ много бързо се наложи в различни сфери на науката и допринесе за други важни открития. Ботанистите успяха да развият аграрни култури, устойчиви на вредители, суша, мухъл. В медицината вече се тестват нови терапии за лечение на рак и остават едва няколко стъпки до постигането на дългогодишната мечта на биологията да развие метод за предотвратяване на генетично предавани болести още в зародиш.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах