Две звезди, пет биса в зала 1

Когато през пролетта на 2018 година Софийската филхармония обеща на своята публика „звезден“ юбилеен сезон, някои се зарадваха обнадеждени, други се усмихнаха скептично. Причината за скептицизма бе повече от ясна – през последните години, в борбата за билети, породена от новата форма на финансиране у нас, повечето български състави обявяват всяко различно гостуване на своите сцени за „звездно“, всеки артист, пристигащ от чужбина, за „световна известност“. В крайна сметка понятието „звезда“ девалвира и загуби своя основен смисъл, най-малкото защото хората спряха да вярват на шумните реклами. И въпреки това, присъствието на някои от имената в обявената от Филхармонията програма предизвикаха още с обявяването си силна реакция. Както и известно недоверие дали всичко това наистина ще се случи.

Известна човешка слабост е фактът, че хората бързо забравят. Свикнали с постоянното присъствие на родния национален оркестър в зала „България“, мнозина не си дават сметка, че през сцената на Софийската филхармония през годините са минавали едни от най-големите изпълнители на световния музикален елит, като Бруно Валтер, Курт Мазур, Валерий Гергиев, сър Невил Маринър, Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Давид Ойстрах, Мстислав Ростропович и много, много други.

Кое, обаче, отличава юбилейния сезон на Националната филхармония от случилото се досега през годините? Това, че в рамките на десет месеца има силно струпване на най-елитни музиканти – както от нашата родна музикална култура, така и от световните сцени. Ако ще бъде празник, нека бъде празнично – сякаш това бе и продължава да бъде мотото на филхармониците през 90-тия им сезон. Впрочем, въпреки че оркестърът, известен днес като Софийска филхармония, се събира още в края на 1928 година, юбилейните 90 години от първия концерт се навършват точно тези дни – на 4 март. И в този смисъл, филхармониците поднесоха и на себе си, и на българската публика един истински „звезден“ подарък с гостуването за първи път у нас на световната дива Анджела Георгиу. И пред това име, известно като „последната истинска оперна дива“, наистина няма защо да се страхуваме да използваме думите „световна“ и „звездна“.

И така, през последните месеци навсякъде из София и в социалните мрежи можеше да се забележи информацията за концерта на родената в съседна Румъния звезда. Усещането, че се готви нещо специално, бе осезаемо и от рекламите, заливащи ни отвсякъде, и от нетипично високите за филхармоничните събития цени, и от приповдигнатостта на музикантите от националния оркестър с приближаването на концерта.
В такива случаи, разбира се, винаги съществува опасността да бъде „прегорена манджата“ и очакванията да не бъдат покрити от реалността. Днес присъствалите на концерта вече знаят истината – че са били свидетели на едно от онези събития, които дълго ще се помнят и за които дълго ще се говори.

Концертът започна с популярната увертюра от операта „Набуко“ на Джузепе Верди, в която, по отношението и изпълнението на родните музиканти, вече си личеше как ще протече вечерта. С последните акорди на увертюрата сякаш се увеличи и електричеството в залата, защото хората знаеха, че предстои дългоочакваната поява на дивата.

Редно е да го кажем – на този концерт Анджела Георгиу се раздаде за българската публика! Усетила още в началото на концерта, че разполага зад себе си със сигурното и стабилно присъствие на Софийската филхармония, голямата певица изостави всякаква предпазливост, типична за срещите с непознати музиканти на сцената, и се остави да бъде понесена от вихъра на пресъздаваната от самата нея музика.

Анджела Георгиу. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Арията на Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Франческо Чилеа бе поднесена с много вкус и всъщност бе първият досег на родната публика на живо с изключително красивия глас на Георгиу.

Както знаем от практиките навсякъде по света, при своите концерти големите певци избират свои колеги, с които да разделят сцената – от една страна като колегиална подкрепа за кариерното развитие на по-младите изпълнители, от друга страна и защото е практически невъзможно един певец да издържи сам напрежението и тежестта на цял оперен концерт. Поради тази причина публиката винаги е наясно с това, че в гала-концерта ще има и допълнително участие и единствено се надява звездата на вечерта да не се „измъкне“ със символично участие, оставяйки на своите колеги изпълнението на по-голямата част от концерта.
С това познание под ръка, публиката аплодира учтиво появата на сцената на американския тенор Стивън Костело, без да има каквито и да било очаквания към него. Това, обаче, продължи само до първите тонове на певеца от арията на граф Лорис от операта Федора на Умберто Джордано. Костело се оказа голямата изненада на вечерта с изключително красивия си и изразителен глас, с майсторски овладените височини и със своя артистизъм. Още от първата му ария присъстващите в залата разбраха, че звездите на вечерта са две. И това си пролича по бурните аплаузи и виковете „браво“, които наелектризираха атмосферата в НДК.

Още от първата ария на Стивън Костело присъстващите в залата разбраха, че звездите на вечерта са две. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Последва дуетът на Неморино и Адина от „Любовен елексир“ на Доницети, в който за публиката стана ясно, че това не е първата среща между двамата певци на сцената – изработените закачки между тях и лекотата, с която се справяха с най-трудните ансамблови моменти, бяха ясен знак, че това не е случайна среща на двама непознати изпълнители.

Голяма чест прави на Анджела Георгиу, че за своя български дебют избра достоен партньор, който по нищо не ѝ отстъпваше, и който, в крайна сметка, подпомогна превръщането на концерта в запомнящото се събитие.

След дуета от Доницети, Софийската филхармония въведе публиката с емоционално изпълнение на интермецото от операта „Манон Леско“ в невероятния свят на музиката на Пучини.

Анджела Георгиу и Стивън Костело сякаш разкриха своята душа с ариите от „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ и естествената кулминация и завършек на първата част от концерта бе любовният дует на Мими и Рудолфо от третата по посещаемост и брой на изпълнения в света за 2018 година опера – „Бохеми“.

Втората част на концерта започна с експлозивно изпълнение на увертюрата на операта „Кармен“ от Бизе, с която Софийската филхармония въведе слушателите в света на френската оперна музика. Малцина се замислят за труда, който полагат артистите, за да представят най-доброто от себе си на своята публика – но днес още по-малко хора се замислят и за необходимия огромен талант, без който светът не би имал своите най-големи постижения в областта на музиката. Операта „Кармен“ е вероятно най-великото творение на Жорж Бизе и едно от най-известните заглавия въобще в света на музиката, която той пише едва на 36-годишна възраст. За съжаление, Бизе не успява да види големия успех на своето гениално произведение, защото умира едва няколко месеца след неговото написване.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Стивън Костело успя да разбие сърцата на нежната половина в залата със своето изпълнение на арията на Дон Хосе от „Кармен“, а веднага след него в прочутата „Хабанера“ се включи и Националният филхармоничен хор, който достойно партнира на звездата на вечерта Анджела Георгиу.

Последва един от най-прекрасните дуети в оперната литература – на Ромео и Жулиета от едноименната опера на Шарл Гуно. Българската публика има повече нужда от такава музика, особено в тежкото време, в което живеем. Това се видя и по реакцията в залата след силно емоционалното изпълнение на двамата солисти.

След любовния дует Софийската филхармония пренесе публиката в света на оперетата с красивата увертюра на „Царицата на чардаша“ от Имре Калман. В тази увертюра за пореден път си пролича все по-осезаемата отдаденост на филхармониците в музиката, която творят.

Арията на Су-Чонг от „Страната на усмивките“ на Франц Лехар показа на публиката и перфектното владеене на „немския“ стил от страна на американеца Стивън Костело. Спокойно може да се каже, че към момента на това изпълнение публиката в залата имаше вече нов любим тенор, който ще бъде винаги добре дошъл на българска сцена. Това си пролича и по бурята от аплаузи след края на изпълнението му.

Последвалото лирично отклонение с арията на Вали от Каталани в перфектното изпълнение на Георгиу по никакъв начин не намали ентусиазма на публиката, продължаваща да иска още и още.

Концертът трябваше да завърши с известния дует от „Веселата вдовица“ на Франц Лехар. Планираният финал, разбира се, не се случи. Случващото се преливане на енергии между изпълнителите на сцената бе осезаемо усетено в залата, където градусът се покачваше с всяко следващо изпълнение, за да се достигне в края на вечерта до френетични овации и скандирания от страна на присъстващите.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Реакцията на Анджела Георгиу към отношението на хората бе еднозначна – концертът продължи по един нечуван начин дълго след официалния му край, с въздушни целувки към българските музиканти и към оперните фенове в НДК и с поднесени от звездите на сцената пет биса.

Самата бонус-част на вечерта бе структурирана съвсем умело, подобно и на самия концерт, започваща с ария от операта „Силата на съдбата“ от Верди – с участието на Националния филхармоничен хор, преминаваща през разтапящата музика на „Джани Скики“ от Пучини (където публиката избухна в силни аплодисменти още при прозвучаването на известната мелодия) и достигаща своята кулминация с две от най-популярните в света на операта канцонети – „Core ‘ngrato“ и „Nontiscordardime“. И точно когато хората, загубили представа за време и място, смятаха, че след четири биса концертът вече е приключил и търсеха начин с аплаузи и скандирания да задържат голямата дива поне още малко на сцената, се случи и най-силният момент на тази запомняща се вечер – тромпетите в оркестъра подеха една от най-известните испански мелодии, добила своята световна популярност най-късно с прословутите концерти на тримата тенори Карерас, Доминго и Павароти – „Гранада“. С този последен подарък към феновете двамата големи солисти и Софийската филхармония се отблагодариха за горещите емоции, които ги заливаха от залата през целия концерт, защото, както Анджела Георгиу каза само два дни преди това – „всичко, което правя по време на спектакъл, го правя за публиката и деня, в който спра да усещам нейната любов, ще бъде последния ми ден на сцената”. Очевидно този ден е още много далече за оперната дива. Доказаха го реакцията на присъстващите в зала 1 на НДК в София, както и големите опашки пред нейната гримьорна след края на тази вечер, която дълго ще помним.

Това, което ни остава сега, е да продължим да се радваме на звездното присъствие в юбилейния сезон на Националния оркестър – още на 1 април предстои гостуване на големия цигулар Джошуа Бел – и да очакваме новите изненади, които обещава Софийската филхармония още с началото на следващия сезон през месец септември.