Международният театрален фестивал „Варненско лято“ е в разгара си! Започнал в първия ден от месеца, той вече показа на жителите и гостите на морската столица новия спектакъл на Мариус Куркински „Синята птица“ (Народен театър „Иван Вазов“), „Лив Щайн“ (Малък градски театър „Зад канала“), „Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство“ на световноизвестната Мари Шуинар…
Едни от най-интересните предложения обаче тепърва предстоят. Варненци например ще гледат две прожекции на „Хамлет“ с Бенедикт Къмбърбач от лондонския „Барбикан“, няколко месеца след като излъчване на представлението на два пъти напълни зала 1 на Националния дворец на културата.
Театралните почитатели ще се насладят и на някои от най-впечатляващите заглавия от столичния културен афиш – като „Кавказкият тебеширен кръг“ по Бертолт Брехт, „Малдорор“, за ролята си където Леонид Йовчев получи „Икар“, „Рейс“ по Стратиев, „Дакота“ по Галсеран на „Трите мечки“, „Семейство Замза“ – с „Икар“ за куклено представление, и много други. Предвидени са и забележителни работи в експерименталния театър и хореографията от чужбина.
24-ото издание на „Варненско лято“ включва 34 заглавия, обединени под мотото „Проекции на човешкото“. Десет от тях са от българската селекция на фестивала – и са някои от най-гледаните представления от изминаващия театрален сезон.
Програмата, съобщават организаторите, почти изцяло е съставена от спектакли, които проектират нови сценични образи върху истории от различни епохи – от самото начало на европейската литература с Омир, през Шекспир, Ибсен, Метерлинк, Кафка, Дюрас до получили признание автори от по-нови времена като Станислав Стратиев, Валери Петров, Жорди Галсеран, Нино Харатишвили и други.
Освен десетте български спектакъла от актуалния афиш на театрите в страната, гледаме чужди продукции от Канада, Испания, Чехия, Словения, Италия, представящи както емблематични артисти на световната сцена, така и нови, но получили вече своето признание имена.
Програмата „Шоукейс“ продължава да показва пред международните гости и широката фестивална публика новите лица и форми в българския театър, а в Паралелна програма са подбрани атрактивни заглавия по специални поводи.
Предлагаме ви програмата на „Варненско лято“ до края на фестивала.
5 юни (неделя)
„Илиада“
19,15 – Драматичен театър – Основна сцена
Словенската продукция „Илиада“ е отличена с Голямата награда за режисура и с Награда на публиката на Международния театрален фестивал БИТЕФ 2015 в Белград.
Сценичната адаптация по Омир на режисьора Йерней Лоренци започва като музикален концерт, в който изпълнителите влизат във въздействащия оригинален ритъм на Омировия стих. В спектакъла участват някои от най-добрите актьори на словенската сцена – Юре Хенигман, Нина Иванишин, Аляж Йованович, Грегор Лущек и др.
Спектакълът е със субтитри на български и английски език.
„Дакота“
19,30 – Драматичен театър – Сцена филиал
Пиесата на Жорди Галсеран разказва за Иполит Харама, който работи това, което иска, има съпруга, която обича, и всеки момент чака да му се роди дете, което още отсега обожава. Но в един момент целият му живот се преобръща. След две седмици в кома, той започва да сънува кошмари, а те, един по един, започват да се случват. Светът на Иполит губи своите очертания и вече никой не може да разбере къде свършват сънищата и откъде започва истината, кое реално определя събитията и обратите в живота.
„Дакота“ е второ режисьорско начинание на актьора Владимир Пенев. В ролите са Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов и Александра Василева.
Post-Everything
16,00 – G10
Пърформанс-инсталацията Post-Everything представлява театрално, визуално, психическо и научно изследване на произхода, смисъла и значението на човешкия копнеж, в контекста на едно „пост-всичко“ (Post-Everything) общество, където границите между човек и технологии са размити. Тя потапя посетителите в своя магичен свят, обитаван от шест мистериозни, изфабрикувани, архетипни персонажа. Посетителите могат свободно да преминават от един към друг или да седнат до някой от тях, сливайки се с неговото трансцедентно пространство и циклични действия.
Post-Еverything е проект на българския сценограф и визуален артист Венелин Шурелов, реализиран съвместно с костюмографа Елица Георгиева и студенти от магистърската програма „Театър“ в Университета Таусън, Балтимор, САЩ.
„Малдорор“
18,00 – Държавен куклен театър – Варна
„Песните на Малдорор” e от най-загадъчните творби в европейската литература. Тя е публикувана през 1869 г. под псевдонима граф дьо Лотреамон от енигматичния Изидор Дюкас една година преди смъртта му на 24-годишна възраст. Макабрените халюцинации на Лотреамон не само са обитавани от всевъзможни наследени от романтизма призраци – мрачни герои, странни създания, хибридни чудовища, развихрили се стихии; те въвеждат и една нова идея за поетическия език между автентичност и изкуственост, между искреност и ирония.
Моноспектакълът на Леонид Йовчев е под режисурата на Ани Васева.
6 юни (понеделник)
Post-Everything
16,00 – G10
„Рейс“
19,00 – Драматичен театър – Основна сцена
Здравко Митков поставя класическата пиеса на Станислав Стратиев „Рейс“. В нея девет души пътуват в градски автобус към центъра на града, но неочаквано той се отклонява от своя маршрут. Пътниците започват да осъзнават, че никога няма да стигнат там, закъдето са тръгнали. В страх, паника и ужас, те се превръщат в агресивна, обезличена маса.
„Хамлет“
15,00 – Фестивален и конгресен център – Варна
19,00 – Фестивален и конгресен център – Варна
Бенедикт Къмбърбач (познат от постановката „Франкенщайн“, тв сериала „Шерлок“, филма „Игра на кодове“ и др.) поема предизвикателството да изпълни една от най-популярните и големи роли на всички времена – Хамлет от едноименната трагедия на Шекспир.
Продукцията на „Барбикан“ е под режисурата на Линдзи Търнър, чиято професионална кариера е свързана с Националния театър в Лондон, Уест Енд и Бродуей. Тя привлича към себе си и хореографа Сиди Ларби Черкауи.
„Дзен игра“
20,30 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Танцовото представление „Дзен игра“ предприема игра с установените реалности. Сцената се превръща в своеобразна лаборатория за експеримент с тела, с образите и ролите, които им се приписват. Постепенно обаче нещата излизат от контрол… Илюзията за реалност е напълно реална. Мъжът не е мъж, а жената не е жена.
Представлението носи характерния за хореографа Живко Желязков динамичен танцов език и енергетичното присъствие на танцьорите в рамките на една мрачна и гротескова театрална стилистика и поглъщаща електронна звукова среда.
„Монолог“
22,00 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
„Монолог“ е танцово представление-инсталация, в което публиката става свидетел на работния процес на двамата изпълнители – конструктори на строителен обект. Те изолират един стар и болен свят, за да изградят нова, паралелна реалност, в която могат да бъдат създатели на своя път, на самите себе си, свят, в който могат да се срещнат открито един друг.
„Монолог“ продължава текущите изследвания на установения в Холандия български хореограф Светлин Велчев за значението и силата на движението, вдъхновено от идеята за противоречието като основна характеристика на реалността. Тук той си сътрудничи с едни от най-изявените съвременни танцови артисти на българската сцена – Виолета Витанова и Станислав Генадиев.
„Семейство Замза“
18,30 – Държавен куклен театър
Спектакълът „Семейство Замза“ е необичаен прочит на Кафка с богатата изразност на кукления театър. Той изобретателно съчетава кукли, маски, актьорска игра и обектен театър. Вдъхновен е от дневниците на писателя и знаменитата му новела „Преображението”. В нея обикновеният чиновник Грегор Замза претърпява странна метаморфоза от човек в насекомо.
Постановката е на режисьора Катя Петрова. Участват Ангел Калев, Анна-Валерия Бостанян, Велислава Маринкова, Дайяна Димитрова, Иван Шумаров, Изабела Иванова, Любомир Желев, Радослава Неделчева.
„Много шум за нищо“
19,30 – Драматичен театър – Сцена филиал
„Много шум за нищо“ е сред най-успешните и дълголетни постановки на Театър „Българска армия“ през последните 20 години. Именно толкова сезона тя се задържа на неговата сцена. Премиерата ѝ се състои през 1997 г. под режисурата на Красимир Спасов, носител на наградата Икар на САБ за цялостно творчество. До днес са я гледали над 250 000 зрители и през нея са преминали няколко поколения артисти, които си препредават образите в пиесата.
В представленията на „Много шум за нищо“ изгряват звездите на Иван Радоев, Стефания Колева, Камен Донев, Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова. С тази постановка актьорът Стефан Вълдобрев се заяви и като композитор – именно за нея той пише хитовата си песен „Рай”, която заживя самостоятелен живот в българската поп музика.
7 юни (вторник)
„Рейс“
19,00 – Драматичен театър – Основна сцена
„Много шум за нищо“
17,00 – Галерия „Графит“
18,30 – Галерия „Графит“
„Много шум за нищо“ е на каталунеца Давид Еспиноса, който в рамките на една комедия преразглежда и други пиеси на Шекспир – „Хамлет”, „Макбет”, „Отело”, „Крал Лир”, „Ромео и Жулиета”, „Антоний и Клеопатра”, „Бурята”, „Хенри V”, „Ричард ІІІ”, „Както ви харесва” и „Сън в лятна нощ”.
Представлението се играе на английски език, с превод на български.
„Ателие „Онова нещо“
20,15 – Драматичен театър – Сцена филиал
В ателието си, Маргарита Младенова и Иван Добчев се връщат към причудливите образи на Йордан Радичков, към междинния свят между митичното и реалното, за да изследват „срещите на човека с тенци, вампири, върколаци, веди и самовили в лудите треви на Балканите“.
Участват Лилия Гелева, Васил Дуев, Весела Бабинова, Ивайло Драгиев, Каталин Старейшинска, Елена Димитрова, Маргита Гошева, Мая Бежанска и др.
„Дисонанс за двама артисти“
18,30 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Един чужденец опитва да се изрази на чужд за него език пред непозната публика. Една загадъчна, вечно трансформираща се, жена му „лази по нервите“… Героите в тази написана от самите актьори пиеса са в търсене на „Кой съм аз?“ и „Какво движи света?“. В действията си те са водени (или стопирани) от чувство за вина, загуба, паника. „Дисонанс за двама артисти“ се случва като спектакъл-споделяне.
„Дисонанс за двама артисти“ е дебютен спектакъл на „Паник Бутон Театър” – новосформираната театрална компания на успешния млад български режисьор Василена Радева и установения в България американски актьор Нейтън Купър. Участват Богдана Котарева и Нейтън Купър.
8 юни (сряда)
„Сестри Палавееви“
18,00 – Драматичен театър – Основна сцена
Спектакълът на режисьора Елена Панайотова е по романа на Алек Попов. Пиесата разказва за две сестри от заможно софийско семейство в края на Втората световна война и непосредствено след нея.
Те презират родителите си, които за тях са затънали в еснафски бит. В търсенето на смислена кауза и желанието да са част от организирана общност, Кара и Яра последователно преминават през популярни за епохата „движения и учения“ – теософи, дъновисти, толстоисти, бранници, комунисти. Основна цел на сестрите е да се превърнат в „нови хора“. Те попадат в партизански отряд и внасят смут в сърцата на народните бойци. Нанизват се истории за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнени с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм.
„Театър, любов моя“
19,00 – Драматичен театър – Сцена филиал
Валери Петров пише пиесата „Театър, любов моя!” през 1981 г. специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова. Постановката на режисьора Младен Киселов, отново в Театър 199, остава в историята като едно от най-красивите обяснения в любов към театъра. Касиел Ноа Ашер го преоткрива в нова сценична версия на пиесата като интимен поглед към живота на сцената.
В спектакъла „Театър, любов моя!” тя я споделя със силните актьорски природи на едни от най-изявените актриси днес като Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова. Те се познават още от студентските си години, когато четирите навлизат заедно в света на театъра в класа по актьорско майсторство на Крикор Азарян. Следвайки сюжетната нишка на пиесата, те я обогатяват с истории и преживявания от собствената си театрална биография, като по този начин деликатно и откровено я дописват и продължават нейния живот. Така в „Театър, любов моя” те се явяват като четири различни и завладяващи превъплъщения на Актрисата.
„Много шум за нищо“
17,00 – Галерия „Графит“
18,30 – Галерия „Графит“
„Корекция“
20,30 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Най-добро чешко танцово представление за 2014-а, „Корекция“ е замислен от един от най-дръзките съвременни чешки театрални режисьори – Иржи Хавелка, заедно с танцьорите и хореографите от единствената чешка компания, която печели три пъти най-престижното отличие за съвременен танц в Чехия – „ВерТеДанс“, и пражкия квартет от кларнетисти „Кларинет Фактъри“.
„Посещението“
22,30 – Клуб „Ментол“
„Посещението“ е танцово соло за потънала в отчуждение жена, която след дълго отсъствие се появява на добре познато място насред плажа. Колкото повече нараства желанието ѝ да разкрие своята памет, толкова повече се засилва и усещането й за изолация. Миналото я преследва през различни метаморфози, в капана на едно гранично пространство, изпълнено със страх и объркване.
Представлението възниква в сътрудничество между японско-американската танцова изпълнителка и хореографка Наоко Маешиба и българския визуален артисти и сценограф Венелин Шурелов. То е следствие от престоя като гост-лектор на Шурелов в Университета Таусън, където Наоко Маешиба е директор на магистърска програма по театрални изкуства.
9 юни (четвъртък)
„Кавказкият тебеширен кръг“
19,30 – Драматичен театър – Основна сцена
„Днес отново е време за Брехт“, заявява режисьорката Маргарита Младенова и след „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ (2014/15) от големия немски театрал, тя поставя друга негова известна и значима пиеса – „Кавказкият тебеширен кръг“. Преплитайки различни времена и гледни точки, тя се занимава с голямата тема за добротата и то през една древна история.
Историята за момичето Груша, което не може да остави едно забравено дете и заради него се отказва от всичко за себе си. През нея „Кавказкият тебеширен кръг” пита възможно ли е да си добър и да живееш добре. Каква е цената за това? Какво означава да си добър и да вършиш добро – най-трудното за човека? В това изследване на прости истини зад сложни въпроси в представлението се откроява силният актьорски състав на Варненския театър.
„Театър, любов моя“
20,00 – Драматичен театър – Сцена филиал
„Бай Балчо споменува“
19,00 – Държавен куклен театър – Варна
Текстът, който служи за основа на представлението, е вдъхновен от записките на предания, разказвани в края на XIX век от различни стари хора от Ямболско, Тулчанско и Провадийско, събирани и записани от търговеца Балчо Нейков, и след това влезли в неговия летопис, състоящ се от различни автентични разкази.
Тези „Сбирки от народния живот“ имат амбицията да разкажат истории за и около рода на славния войвода Стефан Караджа – рода Бинбеловци. Тази задача е възложена на „бай Балчо“ от негов познат от Министерство на просвещението „с цели най-патриотични“, но в последствие то е изоставило предадения му ръкопис в продължение на близо 90 години, защото го е счело за възпитателно неподходящ за публикуване. В текста на представлението са вплетени и описания, както и сюжетни линии и от мемоарния ръкопис „Видрица“ на поп Минчо Кънчев от Старозагорско и от други източници.
10 юни (петък)
„Жената от морето“
18,00 – Държавен куклен театър – Варна
„Жената от морето“ е сред най-известните символистични пиеси на норвежкия драматург, баща на модерната драма Хенрик Ибсен. Пиесата е превръщана в опера, в балада и има няколко екранизации, в една от които участва и голямата бергманова актриса Лив Улман. Текстът е фокусиран върху съдбата на Елида Вангел, омъжена за д-р Вангел, лекар в малък норвежки град. След години отсъствие нейната стара любов – моряк, се завръща и тя е изправена пред тежък избор.
Младата режисьорка Василена Попилиева предприема значителни съкращения в текста и създава един интимен спектакъл с опитен актьорски състав от различни поколения. В него като основна тема стои стремежът към вътрешна свобода: „свобода, която идва не с напускането, не с промяната на външните аспекти на живота, а само тогава, когато човек успее да се раздели с онова, вътре в себе си, което го държи закотвен на едно място“.
„Нощта на 16-и януари“
19,00 – Драматичен театър – Основна сцена
„Нощта на 16-и януари“ е първата пиеса, която се поставя в България, на иначе добре познатата със своите романи и трактати американска писателка и философ Айн Ранд („Идеал“, „Изворът“, „Атлас изправи рамене“). Нюйоркска съдебна зала през 30-те години. Секретарката Карън Андре е обвинена в убийството на нейния началник, а както се оказва и любовник. Но около смъртния случай има много неизяснени въпроси. В хода на делото изскачат тайни, задкулисни игри, интриги, любов и жажда за власт. И тук идва основната провокация – в ролята на съдебни заседатели чрез жребий влизат представители на публиката. Именно те трябва да решат докъде се простират границите и правата на отделната личност в отстояване на правото й на щастие.
Режисьор на постановката е Пламен Марков, в ролите са Николай Антонов, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Мила Банчева, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Михаил Милчев, Росен Белов, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Симона Халачева, Ивайло Герасков, Юли Малинов, Антон Григоров.
„Сарабанда“
20,00 – Драматичен театър – Сцена филиал
„Сарабанда“ е старинен испански танц в характерно бавно темпо, използван от композитори в различни епохи. Сарабандата е в сърцевината на последния сюжет в творчеството на Ингмар Бергман, признат още приживе за класик като драматург, сценарист, кино и театрален режисьор. Първоначално той е написан за телевизионен филм, който се появява през 2004 г. като част от поредицата „Сцени от един семеен живот“.
Постановката на Иван Урумов е първата театрална среща на българската публика със „Сарабанда“. Тя започва с на пръв поглед необяснимата поява на Мариане в дома на Йохан– интелектуалец в края на своя изпълнен с любовни връзки живот, оттеглил се в усамотение и изолация. Двамата са бивши съпрузи с много недоизказаност и сложни отношения помежду си. Другите образи в пиесата са Хенрик – син на Йохан от друг брак, и неговата дъщеря Карин, млада и талантлива виолончелистка. Представлението протича в срещи между четиримата, винаги по двама и никога заедно. Те разкриват сложността на човешката личност, която неизменно се изгражда, изменя, разкривява във взаимодействието с другите. Всички те са в онзи момент от живота, когато настава време за равносметки. Как в него, в плетеницата на сложното минало изглежда бъдещето? Именно съдбата на младата Карин е в центъра на тази сарабанда.
Участват Валентин Ганев, Стефка Янорова, Малин Кръстев, Елена Телбис.
„Екселсиор“
17,30 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Думата екселсиор идва от латински език и означава „все по-нагоре“. Различният смисъл, който тя има от гледна точка на философията, на фонетиката, както и конкретното ѝ, неметафорично значение служи на хореографите за изграждане на драматургичната основа на представлението. Те създават една абстрактна история, изразена със средствата на движение, танц, визуални ефекти, актьорско майсторство, текст и сценична среда. Целта им е да провокират сетивата и да ги разтворят в усещане за настоящето, за мига тук и сега, и за „вътрешния аз“.
Представлението дава възможност за изява на студените и дипломанти от специалността „Танцов театър“ и „Актьорско майсторство“ в Нов български университет, чийто професионален път предстои.
11 юни (събота)
„Корабът Нощ“
19,30 – Драматичен театър – Основна сцена
В представлението на Театър „Азарян“ – „Корабът „Нощ“, режисьорът Стилиян Петров събира за пръв път на една сцена четири забележителни български актриси: Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова и Цветана Манева.
Актьорската им среща е през текстовете на Маргьорит Дюрас – една от най-значимите фигури на френската литература. През 1978 г. тя публикува кратък текст, наречен „Корабът „Нощ“. Това произведение е основата на спектакъла, към него Стилиян Петров заедно с Яна Борисова – драматурга и директор на Театър „Азарян“ – добавят още няколко текста на Дюрас, в които тя изследва невидимото и еротичното.
„Жената от морето“
17,00 – Държавен куклен театър – Варна
19,30 – Държавен куклен театър – Варна
„Сарабанда“
19,30 – Драматичен театър – Сцена филиал
„Духът на една дива“
21,30 – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Полин Виардо е непозната за мнозина, но особено почитана от посветените на музиката. Животът на тази харизматична певица и композитор от XIX век е изключително богат, наситен, интензивен. Детската A любов е учителят A по пиано Ференц Лист, а голямата, но сложна и невъзможна – писателят Иван Тургенев. Близка приятелка е на Жорж Санд, Шопен, Шуман, муза за Майербер, Сен-Санс, Брамс, Масне, Гуно и др. Тя не само вдъхновява мнозина, но също така открива таланти, подкрепя ги, вярва в тях. Посвещава живота си на музиката, пътува, преподава, композира. Един културен медиатор и прототип на съвременния свободен артист…
Театралният концерт „Полин Виардо“, режисиран от Марий Росен и изпълнен от Людмил Ангелов (пиано), Ина Кънчева (сопрано) и Елена Атанасова (актриса), поглежда през различни шпионки към нейния живот. Той се основава на документални текстове – писма от и към нея, спомени на нейни роднини и съвременници, статии от вестници, които се редуват с песни на композиторката и произведения на Шопен, Лист и Росини. Людмил Ангелов и Ина Кънчева не са само музикални изпълнители, но заедно с актрисата Елена Атанасова участват в създаването на театрални картини, които с лекота, ирония и малко безотговорност интерпретират времето и героите.
13 юни (понеделник)
„Отело“
19,00 – Фестивален и конгресен център – Варна
Операта „Отело“ на Джузепе Верди със звездното участие на Соня Йончева е първият оперен спектакъл, с който програмата „Метрополитън опера на живо от Ню Йорк“ започва да се представя и във Варна. Вече над 10 години тя излъчва постановки на една от най-прочутите оперни сцени в света на повече от 2000 екрана в 70 страни.
Постановката представя нов прочит на шедьовъра „Отело“ от Верди, дирижиран от младия и енергичен Яник Незе-Сеген и режисиран от опитния Бартлет Шер. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на измъчения венецианския мавър, заедно с българското сопрано Соня Йончева в нейния дебют като Дездемона – тя става жертва на голямата ревност на съпруга си и мръсните игри на манипулативния Яго.
Със субтитри на български и на английски език.
6 септември (вторник)
„Мадам Бътерфлай“
19,00 – Фестивален и конгресен център – Варна
Красивата латвийка Кристине Ополайс изпълнява своята сърцераздирателна интерпретация на главната роля в „Мадам Бътерфлай” в тази възхвалявана от критиците продукция на филмовия режисьор и носител на „Оскар” Антъни Мингела („Английският пациент”) от 2006 г.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение