Двубой с Вазов

Историята разказва, че след като Иван Вазов предал пиесата си „Двубой“, според уговорката с Народния театър, артистите зароптали, недоволни от качеството на текста. Народният поет ту се съгласявал да прибере обратно пиесата, ту я оставял в директорския кабинет, размишлявайки дали такава „глума“ е неподходяща за почтената му възраст. Чудя се дали, ако я беше прибрал тогава и запазил, за да я открият поколенията, сега Народният театър щеше да я възроди 170 години след рождението и 100 години след смъртта на класика.

Двамата дуелисти Драгалевски (Павел Иванов) и Чушкаров (Пламен Димов) се опитват да отложат и да забравят уговорката за двубоя си. Почти цялото сценично време е посветено на комично търсене на мотиви за отлагането на дуела. Сякаш точно Вазов е измислил оня стар виц за некултурен човек, който вечер, връщайки се у дома, мятал обувките си по стената на стаята. Първо едната, после другата. Една вечер, достатъчно пиян, решил да стане културен и след като метнал едната обувка, внимателно поставил втората на земята. През нощта бил събуден от виковете на съседа: „Хайде метни и втората обувка, че да заспя!“. Зрителите на тази пиеса сме същият този съсед – напрегнато чакаме Драгалевски и Чушкаров да се дуелират.

Мариус Куркински, свят човек в театралния храм, е измислил няколко полезни режисьорски хитрини, за да съживи модерната за времето си, но малко бавна за днешния ден пиеса. Разпределил е главните роли на Драгалевски и Чушкаров на двама млади и темпераментни актьори – Павел Иванов и Пламен Димов. Те поддържат огъня на обвиненията, и зрителят наистина има усещането, че дуелът ще започне всеки момент.

Комичен и много ретро е флиртът на двамата с красивите момичета (сексапилните Ирина Митева и Радина Боршош), наситен със сърцераздирателни сцени на женско отчаяние и пооткриване на гола плът.

Павел Иванов и Ирина Митева. Снимка: Божидар Марков/Народен театър

С лаконичен комизъм присъстват хазяйката г-жа Трифкович (Албена Колева с величествена фризура и могъщ бюст), двамата свидетели на разправиите Цочев (Стелиан Радев) и д-р Веселинов (Константин Еленков) и полицейският пристав Каракалпаков (Любомир Петкашев, който винаги е по-добър в драмата на смешното).

Албена Колева и Стефан Къшев. Снимка: Божидар Марков/Народен театър

Костюмите на Никола Тороманов са издържани в привлекателен графичен стил, който засилва усещането за подмолен автентичен сблъсък. Сценографията е минималистична, с което въздейства по-силно, отколкото ако беше битово декоративна.

Мариус Куркински е успял да раздвижи и адаптира за съвременността малко архаичния комизъм на Вазов. Това е реверанс към патрона на театъра, нещо повече от юбилейно задължение.