Двусмисленият дар на Дечко Узунов

Дечко Узунов, чиято изложба в Софийската градска галерия може да се види до 8 септември, е един от най-надарените живописци в българското изкуство. Двусмислен дар, ако човек се задълбочи в подредената хронологически експозиция.

Трудно е да се каже дали очевидният комфорт на художника в най-различни, често диаметрално противоположни стилове и техники, е резултат от жажда за екпериментиране или всеядност, от естествено породил се импулс или епигонство. Това, което е сигурно, е че мощният му живописен талант прикрива гъвкавост и адаптивност, неприсъщи на истински мощните духове. Като че ли при него формата е съдържанието, стилът е субстанцията, модното е моралното. Дечко Узунов е от онези редки птици в българското изкуство, които винаги успяват да са едновременно на върха и никога да не бъдат истински критикувани или в немилост.

Неговият „Пейзаж“ от 1922 г. е ранна студентска работа в стила на класическия импресионизъм. Никола Танев прави кариера именно с такива напълно безобидни, комерсиални работи, но след 9 септември не му е спестен нито затворът, нито клеймото. Дечко няма такива грижи.

Дечко Узунов, „Пейзаж“, 1922 г. Снимка: Авторът

„Портрет на Иван Тутев“ от същата година е видимо повлиян от Сезан и ранните кубисти, а през 1927-1929 година Дечко Узунов е вече ту сецесионов художник, ту символист, в чиято „Пред вечерня, Зографският манастир“ са видими тематичните и колоритни отзвуци от Иван Милевия „Мъглижки манастир“.

Дечко Узунов, „Портрет на Иван Тутев“, 1922 г. Снимка: Авторът

Дечко Узунов, „Пред вечерня, Зографският манастир“, 1927 г. Снимка: Авторът

Още по-очевидни са влиянията на Франц фон Щук и българските му епигони като Георги Машев, чиято „Отвъргнатият“ (1921), както и „Слепият гъдулар“ (1927) на Илия Петров са тематична и стилистична рамка на „Идиот (Вечерня)“.

Илия Петров, „Слепият гъдулар“, 1927 г. Снимка: Авторът

Дечко Узунов, „Идиот (Вечерня)“. Снимка: Авторът

През 40-те Дечко Узунов е улегнал буржоазен художник, който рисува „Поклонението през тленните останки на Н.В. Цар Борис III“ (1943). Точно десет години по-късно той е адаптиран и намира вдъхновение в темата „Конференция на първенците на ТКЗС“ (1953). По това време вече са унищожени Иван Ненов, Васил Бараков, Кирил Цонев, Никола Танев, Райко Алексиев (буквално), съсипан е и същата година умира комунистът Александър Жендов, Илия Бешков спира да рисува и вегетира до скорошната си смърт. Нищо от това не засяга Дечко Узунов.

Дечко Узунов, „Поклонението пред тленните останки на Н. В. Цар Борис III“, 1943 г. Снимка: Авторът

Дечко Узунов, „Конференция на първенците на ТКЗС“, 1953 г. Снимка: Авторът

През 70-е години той е абстрактен художник, а в края на десетилетието и началото на 80-е вече е патриарх, едновремено почитан и покровителстван от Людмила Живкова, която ръководи реабилитацията на недоубитите след 9 септември художници, артисти, писатели и учени на царска България, и от ученика си Светлин Русев. От този период – времето на 1300-годишнината, на асамблеите и Световните писателски срещи – датират национал-патриотичните картини „Композиция: глаголица“ и „Композиция: Кирил и Методий“. В тези две десетилетия по лудниците лежи Генко Генков, капсулира се Иван Георгиев – Рембранда, встрани от суетата работят Галин Малакчиев и преди да бъде „открит“ и лансиран, Димитър Казаков – Нерон.

Дечко Узунов, „Пейзаж“, 70-е на XX век. Снимка: Авторът

Горе: Дечко Узунов, „Композиция (глаголица)“, 80-е години на XX век. Долу: Дечко Узунов, „Композиция“ (Кирил и Методий)“, 80-е години на XX век. Снимка: Авторът

Последните работи на Узунов са като че ли най-симпатични – акварелите на размити голи женски тела са очевидна жалба по младостта и доброто зрение, признание за слабост, каквато художникът не познава през целия си дълъг житейски и творчески път. Дечко Узунов просто винаги е на върха – елегантен, модерен, ценен. Синдромът на посредствения конформизъм е често срещан у нас. По-рядко срещаното е съчетанието на конформизъм и ярък талант и именно то е запазената марка на казанлъшкия майстор.

Текстът е от профила на автора във Фейсбук.