Дядо Коледа и Дядо Мраз в мирно съжителство у нас преди 9 септември

Двамата старци, въплътили по незнайни пътища идеологическите противоречия на Студената война, всъщност са живели в чудна хармония в България преди 9 септември. Известно време подаръци на децата носел Свети Никола. А Дядо Мраз идвал със студа, щипел бузи, зачервявал носове, пускал виелиците и сипел снега. И нямал никакво отношение към Рождество.

Дядо Коледа се появява някъде преди около 100 години, в началото на 20-те години на ХХ век, като вероятно нахлува от Западна Европа. Бързо си намира място и у нас, като отнема от Свети Никола чувала с подаръците и започва да ги раздава на децата. По това време Коледа у нас се празнувала в началото на януари.

В началото на 20-те години Гео Милев пише стихотворения за деца, в които споменава и двамата старци. Дядо Коледа при него е приказният герой с подаръците:

Сняг на облаци се дига,
дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна
чак от Стара планина.

„Дзън-дзън-дзън!“ – звънци звънтят,
в сладък сън децата спят.
Но да знаят той що носи,
ще наскачат голи, боси
и ще дигнат шум безкрай:
„Дай на мене, дядо, дай!
На мен – кукла, на Стоян –
топка или барабан!“

А чувалът на Дядо Мраз е пълен със студове, разказва поетът.

Дядо Мраз – студен, замръзнал,
и със сняг отрупан цял –
иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.

Иде през гори, балкани –
чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът
му напълнен е добре.

Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред –
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.

През 1938 година Калина Малина, авторката на първия български детски роман, озаглавява детската си стихосбирка, илюстрирана от Вадим Лазаркевич, с името на Дядо Коледа, като така оставя несъмнено доказателство, че децата вече познават добрия старец почти такъв, какъвто ще го познават и правнуците им. В стихчето, дало заглавието на книгата, Дядо Коледа носи подаръци на всички, не само на децата.

Чук… чук… чук, чук, чук.
Дядо Коледа е тук —
до вратата ей го, чака
и с тояга трака, трака.

Стар е, бял е като сняг,
но на гости иде пак.
Подранил е като лани,
носи цял кош армагани.

Хвърляй, дядо, таз лула —
да го срещнем с мен ела!
Твоята лула е лоша,
има новичка във коша.

Хурката ти не преде,
бабо, остави я, де!
Дядо Коледа у нас е,
нова хурка ти донася.

А на мене, кой ли знай,
може би ще е кравай,
или носи питка сладка,
или молив и тетрадка.

Път пътува от зори —
бързай, бабо, отвори!
Иде много от далече
и отколе чака вече!…

Вадим Лазаркевич е нарисувал Дядо Коледа през 1938 г.

През 1939 г. във „Вестник на вестниците“, издание на журналистическия съюз, се появяват „Писма до Дядо Коледа“ – всъщност добре направена реклама на книжарница „Чипев“. Децата пишат „до Добрия Дядо Коледа на небето“ и искат за подарък книжки.

„Дядо Коледа, Митко е болен и не може да ти пише, но той иска непременно „Робинзон“, най-новото издание с много картинки в нея. А пък глупавият Иван иска барабан. Той не обича да чете книги, затова е още глупавичък“, гласи част от писмото до щедрия старец.

Така Дядо Коледа радва децата чак до 1944 г., когато е „отменен“. Рождество Христово не се празнува вече, а на Нова година идва Дядо Мраз – „внесен“ от Съветския съюз и без никаква прилика с оня, за когото пише Елин Пелин:

Знаете ли кой съм аз —
дядо ви Мраз?…
Тежък лед ми е брадата,
от бял сняг ми е косата.
Ледни дишам ветрове,
страшни трупам снегове.
Дето щипна — почервее,
дето хапна, посинее.
Бягай в къщи и се сгрей,
гледай вънка и се смей!

Няколко поколения български деца са получавали подаръците си в новогодишната нощ, когато са били посещавани от Дядо Мраз и помощницата му Снежанка. Но те, соц заместителите на червенодрешковеца с весел смях, също са били репресирани от болшевиките.

През 1917 г. руският Дед Мороз е бил забранен като „буржоазен остатък“. Нямало вече и коледни елхи, нито украси за празника. Чак през 1935 г. в Харков, Украйна, била направена първата официална новогодишна елха в СССР, но Дед Мороз още бил в изгнание. Измисленият през 1840 г. от писателя Одоевски руски приказен герой преди революцията се обличал в синя дреха, но когато бил реабилитиран, дрехата му станала червена. А Снежанка по замисъл била негова внучка, само че в сталинските години те били обяснявани като детска празнична версия на вечната двойка „работник и селянка“.