Дюлгеров: Не вярвам, че ще снимам нов филм, но дай Боже

„Бях си намислил на всяка цена да направя този филм, защото това беше по някакъв начин прощаване с киното. Не вярвам, че ще ми се удаде случай да правя нов филм, дай Боже да ми се удаде, но принципно този филм би трябвало да затвори един цикъл. И ми с искаше да е филм, в който да се изговоря за киното, което много обичам и което вече, уви, не съществува“, казва Георги Дюлгеров в интервю пред Панайот Денев за сайта „Култура“. Режисьорът говори за своя нов филм – „Буферна зона“, чиято премиера бе преди дни на кинофестивала „Златна роза“ във Варна.

Дюлгеров няма илюзии, че „Буферна зона” ще се хареса на масовия зрител. „Вероятно трябва да е особено любопитен човек, който да има някакво познание за киноезика, за да може да го разчете, – твърди той. – Моите бивши студенти го гледаха и го харесаха много и го разбраха. Но с тях съм работил пет години…“

„Буферна зона“ е филм, с който режисьорът отдават почит към киното на Бергман, Фелини, Тарковски, Трюфо…

„С този филм исках да се поклоня пред някои от хората, които са ми влияли. Сред тях има и един българин – Рангел Вълчанов. Защото мисля, че колкото и късно да почнахме да правим кино, те успяха да направят нещо. Ние, нашето поколение, когато дойдохме, заварихме едно – вярно, потискано, цензурирано, разбито – но доста стойностно като постижение кино. Вече имахме „На малкия остров”. Никога няма да забравя, че като отидох във ВГИК през 1963 г. и разбраха, че съм от България, казаха: „А, имате един филм – „На малкия остров”. Дори там знаеха този филм, макар да не беше пращан в Москва.“

Дюлгеров не се тревожи от цитатите във филма: „Съзнателно съм гонел да се разбере, че има цитат. Цитати има на няколко места във филма – в първия сън, с майката на бялата тераса – това е от „Фани и Александър” на Бергман. В мъглата, когато се загубва героят на Руси Чанев – това е препратка към „Амаркорд” на Фелини. Водата с потъналите предмети и дъждът накрая в басейнчето пък е препратка към „Сталкер” на Тарковски. Епизодът в Лещен е от „Съседката” на Трюфо.

Работата ни по-скоро е опит всеки един от тези сънища да бъде решен в стилистиката на режисьорите. Трюфо е решен така: панорами с много преден план, средни планове, американски планове, и специално – при Трюфо има един прекрасен епизод, в който Фани Ардан и Жерар Депардийо се боричкат, тя се опитва да се изтръгне от преградките му и през един прозорец продължава всичко. Тук също се опитахме да го направим през прозорец, всъщност през стъклена стена – но е ясна препратката към Трюфо.“

Георги Дюлгеров се формира като режисьор през 60-те години, когато е студент. Малко по-рано, още в ученическите години, влияние върху него е оказва Рангел Вълчанов с „На малкия остров”. Но реалното влияние, според него изпитва, когато започва да разчита киноезика, а не гледа „просто като зяпнал от възхищение зрител“: Тогава беше точно времето на Фелини – „Осем и половина”, „Амаркорд”, „Рома”, това беше времето на Бергман, на Трюфо. През 60-те години беше измислен новият киноезик. Те направиха новото кино. Тарковски, в Русия съм учил, не мога да го подмина него, макар че ако трябва да отдавам почит на всичките руснаци, които са ми повлияли, трябваше само за това да правя филм, отделно.“