Една от най-ярките прояви на цензура в световен мащаб – „Индекс на забранените книги“, създаден от Католическата църква през 1560 г., е бил отменен преди едва 57 години на днешния ден, 14 юни.
Официална цел на „Индекса“ е било опазването на „вярата и нравствеността“ на хората от целенасочени посегателства и случайни богословски грешки. Първият вариант на подобен списък е бил публикуван в Холандия през 1529 г. След това Венеция и Париж издават свои цензурни списъци – през 1543 и 1551 г. Първият римски списък е бил съставен от папа Павел ІV. Парадоксално, но е отменен от шестия папа с това име – Павел VІ.
Първоначалният „Индекс“ е бил извънредно строг и затова, след като Тридентският църковен събор променя църковното законодателство в областта на забрана на книгите, папа Пий ІV разпространява така наречения „Тридентски списък“. Той важи чак до 1897 г., когато папа Лъв ХІІІ го допълва и разширява, като издава Index Leonianus (Индексът на Лъв). Ефективността на папските забрани била много висока – много от книгите, попаднали в Индекса, не можели да бъдат открити в католическите страни чак до отмяната му, особено извън големите градове.
Последното издание на Индекса излиза през 1948 г. В него попадат нови 4000 книги, забранени заради ерес, аморалност, порнография, политическа некоректност и др.
В Индекса са присъствали заглавия на автори като Еразъм Ротердамски, Волтер, Даниел Дефо, Оноре дьо Балзак, Жан-Пол Сартр и др. Нацистки книги също са били част от списъка, но е интересен фактът, че „Моята борба“ на Хитлер никога не е попадала в него. Почти всички западни философи са били част от списъка, включително вярващи – Декарт, Кант, Бъркли. Някои атеисти като Шопенхауер и Ницше обаче не били включени, защото така или иначе действали общи правила, според които всяка книга, критикуваща или подлагаща на съмнение всеки елемент от католическата вяра, е забранена по презумпция.
В „Индекса на забранените книги“ в различни времена са били „Клетниците“ и „Парижката света Богородица“ на Виктор Юго, всички любовни истории на баща и син Дюма, „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер, романите на Зола, „Червено и черно“ на Стендал и др. Година след като Анатол Франс печели Нобелова награда за литература, книгите му са включени в забранителния списък. Нобеловият лауреат от 1947 г. Андре Жид също е попаднал там. Едни от най-късно забранените книги, само десет години преди отмяната на „Индекса“, са „Вторият пол“ и „Мандарините“ на Симон дьо Бовоар.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение