Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Дюнкерк“ е шедьовър, но защо няма българи в него?!

Как политическата коректност се опитва да цензурира киното

Във филма на Кристофър Нолън „Дюнкерк“ 99% от актьорите са бели мъже - няма жени, няма чернокожи, няма дори българи. Лошо ли е това? - „Дюнкерк“ е шедьовър, но защо няма българи в него?!

Във филма на Кристофър Нолън „Дюнкерк“ 99% от актьорите са бели мъже - няма жени, няма чернокожи, няма дори българи. Лошо ли е това?

Политическата коректност е опит да бъдат избегнати език или действия, които изключват, маргинализират или обиждат представители на или цели групи хора, които са ощетени и/или дискриминирани, особено по полов и расов признак. Напоследък в медиите, както и в политическия дискурс, терминът се използва основно в обиден смисъл, но невинаги това е напълно заслужено.

Първоначалното намерение да се въведат цивилизовани отношения и предотвратяването на конфликти несъмнено е положително. След това дойдоха злоупотребите и накрая се стигна до опитите заради бълхите да бъде изгорен и юргана, или казано по-грубо: заедно с мръсната вода да бъде изхвърлено и бебето.

Една от последните ексцесии в тази насока, заради която „политкоректен“ се превърна в синоним на полуидиот, можем да срещнем в ревюто на Брайън Труит за новия филм на Кристофър Нолън „Дюнкерк“, излязло в USA Today. След като откроява всички несъмнени достойнства на филма, Труит – ни в клин, ни в ръка – отбелязва, че „някои зрители могат да се разтревожат от факта, че във филма едва се мяркат само две жени и няма нито един цветнокож актьор в главна роля“.

А трябва ли? Откъде в тази история да се вземат жени и цветнокожи!?

Вероятно наистина някъде по света има и такива зрители, които очакват във всеки филм героите да са разпределени по равно между двата пола, трите религии и четирите раси (ако приемем червенокожите за отделна раса). Поне докато в битката за равностойно представяне не се включат и всички останали.

Очевидно в една бъдеща, нова кинокултура, базирана на разбирането за политическа коректност, шанс ще имат само автори с достатъчно въображение, способно да вкара чернокожи персонажи в творчеството на Достоевски и Толстой, централни образи на жени в романи като „Робинзон Крузо“ и „Моби Дик“. Предвид понякога екстремната им обидчивост, няма да отваряме дума за представителите на различни религии.

Ако тенденцията за равно представяне в киното на всички, които (биха могли да) се чувстват ощетени, продължи, тя ще доведе дотам, че след чернокожите и азиатците, за главни роли ще започнат да претендират също арабите, тихоокеанците… а може дори и българите, които никакви ги няма в световното кино. Да не говорим какво ще стане, ако в играта се намесят и представителите на 32-те полови идентичности, на които тук-там вече е признато правото да работят и живеят без дискриминация и тормоз заради тяхното сексуално себеусещане/експресия.

Вярвам, че има истории, които могат да съществуват и да радват всички, без в тях непременно да присъстват и жени, и мъже, и въобще хора – бели, жълти, червени, кафяви или чернокожи герои – например „Походът на императорите“. Цветът не би трябвало да има значение – но започнем ли да се вглеждаме в него прекалено, това няма да е така.

Понякога и полът няма значение, но все пак в мнозинството от най-хубавите човешки истории героите са просто мъже и жени. Съжалявам, ако това звучи политически некоректно, но ми изглежда, че другият път, този на насилствената коректност в изкуството, води до цензура. И в сравнение с тази цензура режимът в Северна Корея ще ни се види като рай на творческата свобода.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg