Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Джафар Панахи: Забраната да правя кино е моят ирански затвор

Носителят на Златна мечка е не просто творец, а борец срещу абсурда

Джафар Панахи продължава да се опълчва. Със същите оръжия, които винаги е използвал като творец – своята воля, въображение и камера. - Джафар Панахи: Забраната да правя кино е моят ирански затвор

Джафар Панахи продължава да се опълчва. Със същите оръжия, които винаги е използвал като творец – своята воля, въображение и камера.

Джафар Панахи, носителят на голямата награда на Берлинале „Златна мечка“ за филма „Такси“, режисьорът на подривния „Това не е филм”, няма право да снима кино 20 години, да дава интервюта за същия период от време и да пътува извън родния си Иран.

Панахи е арестуван от полицията в ислямската република през 2009 г. по време на забулено в тайнственост снимане на филм, който не е разрешен от правителството. Тайните служби проникват в апартамента му, където е снимачната площадка, и арестуват и всички присъстващи, в това число и друг режисьор дисидент – Мохамед Расулоф, който е сърежисьор на Панахи в невидялата бял свят лента за проваленото въстание, известно още като Зелено движение в Иран.

Международният отзвук след ареста на Панахи и собствената му гладна стачка го освобождават от затвора след три месеца. Малко след това получава шестгодишна условна присъда, забрана да снима филми в следващите 20 години, да дава интервюта и да пътува в чужбина. Повдигнатото му обвинение е същото като при другите разколници, подкопаващи режима в отечеството му – подривна дейност срещу националната сигурност и разпространение на антиправителствена пропаганда.

През последните пет години Панахи е оставен в ръцете на иранското правно чистилище, известно като Изпълнение на присъдата. Това означава, че може да бъде върнат зад решетките по всяко време по преценка на тамошното правителство. За момента обаче тамошните власти се въздържат от подобни действия, страхувайки се да не привлекат отново вниманието на международната общност.

Да го държат в тяхното разбиране за преддверие на Ада, явно е предпочитаното наказание от иранските управници. Може би се надяват да го докарат до такова отчаяние и несигурност, че в крайна сметка да погубят творческата му енергия и да пречупят твореца у него. Панахи обаче е далеч от подобни чувства и намерения. Той не само не унива, но и продължава да снима онова, което го вълнува. Дори успява нелегално да изпрати филмите си извън Иран, за да ги покаже на света.

“Те ме освободиха от един малък затвор, само и само за да ме хвърлят в по-голям, забранявайки ми да снимам. Не е забавно да бъдеш свободен, а всъщност да се чувстваш като затворник. Просто трябва да продължавам да се опитвам да намирам възможности да напускам този затвор от време на време”, казва в едно от редките си интервюта Панахи, дадено по телефона от собствения му дом.

Верен на думите си, той продължава да предизвиква с филмите си. Под наложената забрана Панахи създава два ленти – „Това не е филм”, разказващ за деня на един забранен режисьор. Другата е „Спуснати завеси”. Историята в нея е за размиването на реалност и въображение в психиката му. „Това не е филм” е сниман в техеранския апартамент на Панахи, а вторият във вила на иранския бряг на Каспийско море.

Панахи има дълга история, наситена с неподчинение, което обяснява защо повече от неговите филми не са показвани в Иран. Дори когато все още му е позволено да твори, цензорите са го притискали да „поправя“ творбите си. Той обаче отказва да махне дори един кадър от филмите си.

Джафар е активист, който се стреми да покаже абсурда в Иран в пълния му вид. Последните му филми показват репресиите над изкуството, преследването на артисти, не само в родината му, но и навсякъде по света, където гражданските свободи са застрашени.

Панахи казва, че един от най-ценните уроци от неговия арест е осъзнаването, че не е сам в тази борба: “Обширната подкрепа, която получих, ме накара да осъзная колко обединено е международното кинообщество. Накараха ме да се почувствам горд, че съм част от това съсловие, почувствах се като част от глобално семейство.”

Никой не е в състояние да спре борбата му срещу режима в Иран. Джафар Панахи продължава да се опълчва. Със същите оръжия, които винаги е използвал като творец – своята воля, въображение и камера.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах