Джамии, църкви и мостове

На пръв поглед република Босна и Херцеговина изглежда като страната на джамиите, църквите, мостовете и гробищата. А също и на следите от куршуми по фасадите на жилищните сгради. Те са останали от Последната война. Там така наричат братоубийствените конфликти, отнели стотици хиляди животи при разделянето на Югославия.

Една друга война, започнала преди 100 години с едно събитие в Сараево, първо е била наречена Голямата война. Едно поколение по-късно събитията се повторили – започва Втората световна война, а предишната е преименувана на Първата. Сякаш това е само началото: Първа световна, Втора световна… Бившите югославяни са постъпили доста по-умно, като са решили тяхната война да е Последната. Може би с надеждата, че думите, все пак, имат някаква сила.

В Босна и Херцеговина живеят 44% бошняци, 37% сърби и 14% хървати. Приблизително такова е и отношението между джамии, православни църкви и католически катедрали. Една от катедралите в Мостар си има кула, по-висока от всяко минаре. Същото разделение продължава и в гробищата.

А гробища има доста и повечето от тях са разположени на така, че да се виждат отвсякъде. Сигурно е полезно да не се забравя смъртта (Memento mori) и нейните причини(тели). Истинската надежда, обаче са мостовете – в тях има повече смисъл, отколкото във всички джамии, църкви и гробища взети заедно.

Не аз, Иво Андрич го е казал:

„От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни и от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи към всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло“.