Джаз, дъжд, студ и блус преди затвора

Най-големият джаз (блус, соул…) фестивал на Балканите започна в четвъртък вечерта – уви, не у нас – а в Ниш, Сърбия. Но това не е проблем, градът е само на 160 км от София и тук има доста българи, както в публиката, така и сред изпълнителите.

Въпреки дъжда и студа, хиляди останаха до края на вечерта, който настъпи малко след 2 ч. след полунощ. Финалният акцент в старта на четиридневния музикален празник бе поставен от „Подуене блус бенд“, посрещнати от въодушевена публика при първия си концерт в Сърбия. По-късно през нощта срещнахме група руснаци, които възторжено обсъждаха най-видния представител на българското блус общество.

До късно през нощта фенове обсъждаха музиката на „Подуене блус бенд“ след концерта им на НИШвил.

Преди него на същата главна фестивална сцена (защото има още девет – Младежка, Открита, Нощна… и там също свирят бг изпълнители) публиката започна да приижда с появата на „Лени Уайт трио“ и първите дъждовни капки в хладната вечер едва ли обезкуражиха няколко. Следващия един час Бъстър Уилямс извличаше нежни контра-мелодии от струните на контрабаса, а Сайръс Чеснът вадеше с памук душата на пианото, докато Лени Уайт си играеше с ритъма, както само той умее.

Ал ди Меола събра най-много публика в НИШвил.

Може би най-много хора се събраха за следващия изпълнител, Ал ди Меола. Вероятно единственият китарист, който отделя еднакво внимание и на акустичния, и на електрическия вариант на инструмента си, също пристигна с трио – в странния формат от две акустични китари и барабани. Барабанистът Петер Казас имаше ненатрапчив и почти неуловим (в добрия смисъл) принос.

Ди Меола бе вероятно единственият китарист, който отделя еднакво внимание и на акустичния, и на електрическия вариант на инструмента си.

Ди Меола и вторият китарист – Пео Алфонси, водеха изискан и уж равностоен струнен диалог, но Ал се изказваше по-често и на по-висок тон – защото имаше по-добри музикални аргументи (въпреки че остави и Алфонси да развие няколко интересни тези). Чухме композиции от последния албум на Ди Меола „Елизиум“, предишния – с вариации по песни на „Бийтълс“ и някои от най-известните му хитове.

Ал ди Меола и вторият китарист – Пео Алфонси

Изненадата на вечерта – за всички, които нямат представа какво да очакват от китайски джаз бенд – бе групата Golden Buddha Jazz band. Отлични музиканти, които смесват много успешно традиционен джаз с китайски фолклор и саксофон, пиано, бас и барабани – с китайски струнни духови инструменти с неизвестни за нас имена.

Китайците от „Голдън Буда Джазбенд“

Чудесна вечер, свършила след полунощ – с джаз, дъжд, блус, студ и приятни изненади. А сега, заедно с Васко Кръпката отиваме в затвора. Ако утре не се обадим – потърсете българския консул в Ниш, г-н Едвин Сугарев.