Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Джедаите от Софийската филхармония и македонските „отмъстители“

Мечтата на Найден Тодоров - концертна зала на мястото на Паметника на съветската армия. Мечтата на диригента, министърът ще замълчи

В Скопие Найден Тодоров не репетира като министър, в костюм, а както обикновено - като фен на „Междузвездни войни“. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков - Джедаите от Софийската филхармония и македонските „отмъстители“

В Скопие Найден Тодоров не репетира като министър, в костюм, а както обикновено - като фен на „Междузвездни войни“. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

СОФИЯ – СКОПИЕ – СОФИЯ 

С известно притеснение, да не кажа страх, тръгнах за концерта на Софийската филхармония в Скопие, Северна Македония. Новините за побоища и потрошени прозорци в тамошните български културни центрове са повод за притеснение, а в този случай заминава най-представителният български симфоничен оркестър, който ще бъде дирижиран от българския министър на културата. Затова не бе изненада присъствието на гард от НСО до диригента Найден Тодоров, към който на място се присъедини още един охранител. Така за пръв път български концерт бе охраняван като концертите на световните поп и рок звезди, каквито съм виждала през годините в София. Само че чуждите звезди бяха пазени от народната любов, а тук за пръв път охраната бе срещу омраза.

Въпреки тази презастраховка, не забелязах никакви форми на ненавист в Северна Македония. Усмихнат до невъзможност, какъвто го познаваме, Найден Тодоров кръстосваше централната част на Скопие по репетиции и министерски ангажименти, а до него се носеше необичайната свита от хора със слушалки в ушите. Тези специалисти по охраната се умножиха на репетицията, и още повече нараснаха по-късно на концерта в новата зала „Филхармония“ на Скопие.

Всичко важно за съвременния македонец, включително и музикалната зала, е събрано в центъра на града – концертна зала, опера, музеи, министерства… и прочие съоръжения като за нов Акропол на двата бряга на Вардар. Разходките през центъра на Скопие, дори на бърз ход, са като тегели в историята. Стъписващ е този Исторически парк, и най-вече навалицата от бронзови герои – от Античността до наши дни, много от тях на кон. Някои са новодошли, да речем от историята на съседните държави, другите са като пасажери от двата кораба в реката, излезли ако не от въображението на някой македонски Ной, то поне от „Карибски пирати“. Но е нужен лайнер като „Титаник“, който да събере гъмжилото, изобразено в този отрязък на града. Исторически блокбъстър от „отмъстители“ за Велика Македония. Приятно е, че този лунапарк представлява и израз на любов към българското, въплътена в някои от техните герои. Няма да ги посочвам, знаем кои са, но и те, и ние държим на тях.

За да избегне спорове на тази тема, Найден Тодоров бе избрал да покаже българската култура в северномакедонската столица през универсалния език на американската попкултура – музикални теми от блокбъстъри като „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Мисията“, „Хари Потър“… Тодоров влезе като джедай с диригентския „меч“ в саундтрака на междусъседските ни взаимоотношения със Северна Македония. За да отклони въображението ни от кралимарковците отвън.

Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Защо точно „Междузвездни войни“ е избрал да изпълни със Софийската филхармония в Скопие?

„Защото в „Междузвездни войни“ може да се намери отговор на едва ли не всеки въпрос от живота, поне аз успявам – казва пред „Площад Славейков“ Тодоров. – В момента между хората в двете държави има известно напрежение по различни причини. Това, което липсва на всички нас, е емпатията. А филмовата музика, както и тази от края на XIX и началото на XX век, въздейства основно върху чувствата. Класическата музика от XVIII век е по-строга, предава някакви идеи. Музиката от втората половина и края на XX век също предава идеи, кара ни да мислим, да разсъждаваме над различни теми. Но онова, от които днес повече имаме нужда – ние разсъждаваме достатъчно – е да чувстваме и съ-чувстваме. А филмовата музика е сякаш правена за това, тя е едно изобразително изкуство и е създадена, за да предава усещанията, които един филм се опитва да предаде. Опитайте се да гледате без музика някой от от филмите на „Междузвездни войни“, например „Нова надежда“ – изглежда тъпо, върнете музиката и ще видите нещо съвършено различно. Музиката ни дава чувствата, перспективата на това, което се случва. Тя предава послания.“

Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Тодоров разсъждава и над естеството на разделението в „Междузвездни войни“ – то не е расово, а на принципа на добро и лошо, на отношението към Силата. По думите му основното послание на най-новите филми е нещо, което мнозина пропускат:

„Дори да сме тръгнали от нещо, което се е зародило от абсолютното Зло, като Рей, която се оказва внучка на злия император Палпатин, въпреки това наследство, ти може да вземеш решението да бъдеш друг и да промениш света. Тя е оформена от средата, в която расте. Ние днес сме такива, каквито сме, окончателно сме конструирани като характери, но може да създадем средата за онези, които идват след нас“.

Найден Тодоров, който обикаля музикалните сцени на света, споделя, че много харесва новата концертна зала на македонската филхармония:

„Акустиката е различна, по-модерна е. Същевременно в нея има нещо много класическо – цялата е в дърво. Зала „България“ в София е класическа концертна зала, която наподобява тази на „Музикферайн“, а тази на Берлинската филхармония – по акустика. „Междузвездни войни“ звучат по-отворено в Скопие“. 

Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Покрай разговора за Зала „България“ в София и Зала „Филхармония“ в Скопие, Найден Тодоров не можа да скрие една своя мечта – на мястото на Паметника на съветската армия в София да бъде вдигната нова концертна зала за класическа музика.

 „Мислил съм си го, признавам си… Понеже има голяма драма с тази концертна зала, има различни идеи за нейното място и истината е, че мястото на подобна зала е в топ центъра на един град, защото тя създава атмосферата на този град, тя се превръща в негова емблема. А една емблема не може да бъде сложена в периферията на града. Има един-единствен такъв случай – в Париж, където съжаляват, че тази зала е там. Има много примери по света за концертна зала в парк, не искам да продължавам в тази посока, твърде хубаво е…“

Това Найден Тодоров сподели пред „Площад Славейков“ като диригент, но понеже в момента е служебен министър на културата, като такъв добави следното:

„Едно временно служебно министерство не може да решава перманентни проблеми“.

Солистът Владимир Лазаревски, обой. Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Министър или не, Найден Тодоров видимо не смята, че Паметникът на съветската армия трябва да остане където си е, не допуска, че това съоръжение ще доминира вечно в центъра на София. И когато дойде редът му да бъде отнесен където му е мястото, се надява Княжеската градина да стане място за култура.

Тодоров разкри, че обича да работи с музиканти от Северна Македония. Немалко от тях присъстваха на концерта на Софийската филхармония в Скопие и бурно аплодираха колегите си на сцената. Един от солистите на тяхната филхармония – обоистът Владимир Лазаревски – изпълни солото в музикалната тема от филма „Мисията“ на концерта. Той често свири с Найден Тодоров и в Скопие, и в Германия.

„Това е начин да покажем на публиката и въобще на хората в Македония, че ние можем да работим много добре заедно. Това е нашата „мисия“. Да покажем, че можем да живеем заедно и да гледаме напред, към бъдещето, заедно“, казва Тодоров.

Езикът на музиката е език на добрите намерения, не може да бъде разделен на диалекти. Общуването чрез културата е културно общуване, без страх. Като подадената ръка.

Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg