Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Джейсън Борн“ е филм-убиец – на всяко приятно усещане

И да има хубави неща, виждаме ги твърде трудно

През всичките 120 минути Мат Деймън нито веднъж не смени начумереното изражение на обиден сърдитко, който се опитва да си спомни нещо.  - „Джейсън Борн“ е филм-убиец – на всяко приятно усещане

През всичките 120 минути Мат Деймън нито веднъж не смени начумереното изражение на обиден сърдитко, който се опитва да си спомни нещо.

Джейсън Борн, шпионинът с амнезия, който беше забравил почти всичко, освен да убива, гордо се завръща (за четвърти или пети път, зависи как ги броите). Лично за мен филмът е убиец! Успя да убие всичките ми приятни чувства към историята, героя, режисьора Пол Грийнграс и надеждите ми бъдещето на поредицата.

Сюжетът на „Джейсън Борн“ е прост – бившият агент на ЦРУ вече си е върнал паметта, но не съвсем – има още няколко въпроса, чиито отговори могат да донесат доста неприятности на бившите му шефове. И така – Борн се опитва да разкрие последните тайни от собственото си минало, а ЦРУ се опитва да го спре. Вече за четвърти път, това е.

Сега нека се вслушаме в съвета на Симеон II и първо се опитаме да видим положителното: Мат Деймън е в добра физическа форма. Томи Лий Джоунс изглежда грозен и подъл като истински злодей. Венсан Касел също, но с психопатичен нюанс в добавка. Филмът е сниман на гръцко-албанската граница, в Атина, Рим, Берлин, Лондон, Исландия, Канарските острови, Вашингтон и Лас Вегас – впечатляващ брой локации.

Мат Деймън е в добра физическа форма. Томи Лий Джоунс изглежда грозен и подъл като истински злодей.

Мат Деймън е в добра физическа форма. Томи Лий Джоунс изглежда грозен и подъл като истински злодей.

Има две интересни преследвания – едното с мотоциклет из тесните улици и стълбища на Атина по време на антиправителствен протест, другото с бронирана камионетка на SWAT по булевард „Лас Вегас“ в Лас Вегас. Второто напомня зловещо на терористичното нападение с камион в Ница в средата на юли. А Алисия Викандер е много красива.

Хубавите неща не са малко, но има един проблем – повечето от тях ще ги видите трудно или никак. Например от Исландия се вижда заснежена улица в края на града и врата на занемарен склад в тъмна нощ. Същият кадър би могъл да бъде заснет и в Илиянци, където също уличното осветление невинаги работи. Двете преследвания също са нощни, и ако нощният Лас Вегас все пак е по-светъл от мрачен ден в София, то Атина не е.

Има и друг проблем – камерата. Тя се тресе, суче и върти толкова много, че бях на път да получа морска болест. Ясно, че целта е да се създаде впечатление за някакъв псевдореализъм, чрез уж репортажно снимане, но повечето репортери биха се справили по-добре. Освен ако не страдат от паркинсон. А и едва сте гледали друг филм, в който толкова често картината да не е фокус – освен може би „Чудовищно“, но е спорно къде положението по-чудовищно.

Алисия Викандер е много красива – една от малкото наистина позитивни страни на филма.

Алисия Викандер е много красива – една от малкото наистина позитивни страни на филма.

И така, през 100 от 120-те минути на филма „Джейсън Борн“, главният герой се движи забързано сред тълпата по тъмни улички и площади, като понякога тича или се мята на мотор, води 2-3 разговора и провежда 1-2 ръкопашни схватки (всъщност 3, но първата се състои от само 1 удар).  През всичките 120 минути Мат Деймън нито веднъж не смени начумереното изражение на обиден сърдитко, който се опитва да си спомни нещо. Актьорът спокойно би могъл да изиграе целия филм с маска със същото изражение.

В края, който щеше да е по-добре, ако беше дошъл поне половин час по-рано, сценаристите са измислили една стандартна сюжетна врътка, която би трябвало да ни накара да чакаме с нетърпение още едно продължение. Обаче не им се получи. По-скоро очаквам следващия Бонд филм. Там също ще има невероятни преследвания и много екшън, но също така и хумор, и самоирония, повече дами, може би някоя хубава песен,  а картината ще е светла, ясна и на фокус.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах