Джим Кери право в холивудската зала на позора

Не е чак научен закон и не може точно да се обясни защо, но обикновено най-лишените от талант знаменитости, които се опитат да рисуват, се оказват холивудски звезди. Лишени от талант конкретно в изобразителното изкуство, имам предвид. Джим Кери може и да е (или да не е) велик комедиен актьор. Но е смайващо некадърен художник и скулптор. Кери сам е излъчил видеоклип с художествените си усилия и гледането е изпитание за нервите. Сериозен ли е този човек? Да не би това да е трейлър за бъдеща комедия, в която заблуден персонаж си въобразява, че има заложби?

За да бъдем честни – Кери признава, че се е хванал с изкуство само за да преодолее по-лесно мъката от трудна раздяла. Той говори за това като за терапия и не се преструва на новия Пикасо, нито дори за новия Силвестър Столоун, чиито бездарни произведения са били излагани по музеите из Франция и Русия. Ако заниманията с изкуство помагат, разсейват и лекуват – чудесно. Но Кери просто не би трябвало да показва ужасните си произведения пред хора, поне ако иска да избегне подигравки. Грубо оцветени исусоподобни лица, случайни абстракции и кичозни глинени фигурки… това трябва да е някакъв майтап.

Изкуството, предложено от Джим Кери в краткото му филмче, трябва да бъде отхвърлено, дори ако той го дари на Армията на спасението. То създава лошо име дори на аматьорите.

Jim Carrey: I Needed Color from JC on Vimeo.

Понякога знаменитостите създават и по нещо прилично. Понякога се случва рокзвезда да рисува и без да се унизи публично. Портретите на „Ролинг Стоунс“ от Рони Уд са приемлив визуален дневник на застаряващ музикант. Картините на Боб Дилън също са напълно адекватна демонстрация на пейзажа от собствените му песни. Е, да, той все пак е и Нобелов лауреат за литература. Може би музикантите са по-надарени в повече области. Може би актьорите дават толкова много чрез ролите си, че нямат какво да ни предложат извън тях. Каквато и да е причината, Джим Кери влиза директно в холивудската зала на позора.

Джеймс Франко и Вал Килмър са прочути с лошите си опити в изобразителното изкуство. И двамата създават кич, но поне го правят с добро настроение и с пълното разбиране за собствената си незначителност. Някой трябва да внуши същото и на Джим Кери.

Лос Анджелис е пълен със страхотни художници и доларите от киноиндустрията със сигурност помагат на процъфтяването на художествената среда там. Звездите от Холивуд със сигурност смятат, че разбират съвременното изкуство, защото често притежават чудесни произведения, които някой познавач ги е посъветвал да купят. На самозаблудата им е огромна. Рокзвездите всъщност имат далеч по-малко претенции по темата и това им позволява да бъдат много по-искрени в опитите си да създават картини. Малко детинска наивност винаги ще е за предпочитане пред бездушната претенция на хора, които отдавна са забравили какво всъщност е изкуство.

Невинаги е било така. Навремето в Холивуд е имало истински ценители. Винсънт Прайс действително е разбирал какво купува през 50-те. Едуард Робинсън създава колекция, която стига Музея за съвременно изкуство и експертите се възхищават от вкуса му. Кърк Дъглас прави модерното изкуство достъпно за филмовата публика със страхотно изпълнение на Ван Гог. Но тези хора са имали самоуважение и затова не са се излагали като „художници“ пред публиката. Използвали са чувствителността и таланта си да разпознаят кадърното произведение, за да поддържат високото съвременно изкуство.

Само Денис Хопър успя да се изрази чрез изкуство. Легендарният актьор и режисьор, движещ се между Холивуд и авангардния свят, беше чувствителен и енергичен фотограф, който направи много вълнуващи кадри. Някои от тях са станали част от канона на американската визуална култура.

Но в момента е шокиращо да се гледа какви ги върши Джим Кери. Да се надяваме, че в неговия случай изкуството не е прозорец към душата.