Джими Хендрикс с нов албум 48 години след смъртта си

Дами и господа, Елвис напусна сградата… но Джими все още работи в студиото. Или поне така изглежда заради смайващото количество посмъртни албуми на Хендрикс, които звукозаписни лейбъли, пирати – и през последните две десетилетия – неговото семейство, са издали след смъртта му през 1970 г., съобщава АП – и поводът е последният (или поредният) нов албум на легендата.

„Both Sides of the Sky“ е обявен като финалната част на трилогията с подбрани студийни записи на Хендрикс след „Valleys of Neptune“ (2010) и „People, Hell and Angels“ (2013). Почти цялата партида записи идва от студийни сесии в „Рекърд Плант“, Ню Йорк, направени в периода между януари 1968 г. и февруари 1970-а.

Десет от тринадесетте парчета са обявени като неиздавани досега, въпреки че някои от тях са алтернативни или инструментални версии на вече известни записи на Хендрикс.

Албумът започва с „Mannish Boy“, блусрок парче, в което Хендрикс пее успоредно с мелодията, която свири на китарата си, а записът демонстрира колко добре се чувства той по онова време.

Емблематичната песен на Джони Мичъл „Woodstock“ е записана само 42 дни след края на фестивала, като Хендрикс е на баскитарата, а Стивън Стилс е поел вокалите и свири на орган. Звученето е като демо на песента, издадена от „Кросби, Стилс, Наш & Йънг“ около пет месеца по-късно. Хендрикс (но вече с китара) изпълнява още една композиция на „Стилс“ – „$20 Fine“, която също звучи много КСН&Й. Или по-скоро КСНЙ&Х.

Лони Йънгблъд пее и свири саксофон в „Georgia Blues“, докато Джони Уинтър се включва (както обикновено) с великолепна слайд китара в „Things I Used to Do“.

„Sweet Angel“ – най-старото парче в албума и единственото, записано в Лондон – е инструментална версия на „Angel“, красива балада и близка по звучене до „Little Wing“.

„Power of Soul“ е смесена от Еди Крамър (студийният инженер, който работи с него в този период) и самият Хендрикс в собственото му студио „Electric Lady“, само седмици преди смъртта му.

„Хендрикс бе известен като перфекционист и вероятно щеше да продължи да променя сложната, оптимистична песен, но изглежда, че това е най-ясният пример в каква посока щеше да продължи“, коментира Крамър.

Днес, почти 50 години след смъртта на Хендрикс, „Both Sides of the Sky“ може би е неговата последна дума, казана в студиото.

„Трудно е да се каже дали е така – смята копродуцентът на албума Джон Макдермът, цитиран от сп. „Ролинг Стоун“. – С музиката на Джими винаги има надежда, че ще открием още нещо – и то ще е велико.“