Джо Кокър, славеят с глас на гарван

Един славей с глас на гарван замлъкна, след като обиколи няколко пъти света и дори два-три пъти се отби в България. Джо Кокър, когото гледахме и чухме за последно у нас преди 3 години, почина от рак на белите дробове. Последният му спектакъл беше в Хамършмит, Лондон, през юни миналата година.

Англичанинът се е преселил в ефира в ранчото си в Колорадо, наречено на един от неговите албуми – „Лудото куче“.

Кокър от малък мечтае за живот на каубой. Рожденото му име е Джон Робърт Кокър, а прякорът Джо получава от играта, която с приятелчета играели като деца – „Каубоят Джо“. За пръв път пее пред публика на 12 г., по-големият му брат Виктор има група и веднъж по време на тяхно участие кани малкия Джон да се качи при тях на сцената.

През 1960 г. заедно с трима приятели Кокър основава първата си група – „Кавалерите“. Просъществува само 1 година. След като завършва училище, Джо започва работа във фирма за поставяне на газови инсталации, а вечер пее пред публика по клубовете. И така до 1964 г., когато с изпълнение на песента на „Бийтълс“ With A Little Help Of My Friends (С малко помощ от моите приятели) влиза в британските топ класации.

Крайностите бяха за него стил на живот. Дрезгавината на тембъра му бе “култивирана” с „твърдо гориво“ и системна злоупотреба с дрога…  до 80-те, когато с помощта на съпругата си Пам той успява да превъзмогне зависимостите си и да се завърне на сцената.

Каубоят от Шефилд остави 40 албума и спомени на публиката от 40 световни турнета.

От него ни остана онзи концерти от 2011 г., когато чухме в оригинал най-красивото любовно обяснение в рока – You Are So Beautiful (Толкова си красива). Старият вълк на блус-рока дойде на среща с около 3000 души в столичната зала “Фестивална”. Бащи доведоха синовете си, внуци – дядовците си, за да си припомнят музиката, която е звучала, докато са се целували и обичали повече от 40 години.

Джо Кокър бе знаменитост, носител на орден на Британската империя и човек на почтена възраст – само седмица преди да го видим бе навършил 67. Но явно не държеше на суетата, защото не ни накара да го чакаме дълго. Кокър просто нахлу на сцената заедно с бенда си и запя веднага, без обяснения, патетика и церемонии. Британецът започна с мелодии от последния си албум Hard Knocks. Гласът му бе в забележителна форма.

След песен-две Кокър вече бе вир вода и спря за секунди, за да каже само: “София, България, добър вечер!” След това запретна ръкави и започна да сервира от сцената един след друг все величествени хитове – Unchain My Heart, With a Little Help from My Friend, Summer In The City, Up Where We Belong, When The Night Comes… От един момент нататък всяко парче беше с платинен статус. Хиляди бяха в екстаз, когато гостът запя прочутата събличаща песен Leave Your Hat On.

Макар да е изпълнявал хиляди пъти тези мелодии, Джо като че ли също им се радваше. Той танцуваше като порядъчно наквасен моряк, който се опитва да балансира по време на буря. “Палубата” наистина се разклащаше в края на всяка песен, когато морският вълк слагаше “точката” с тежък скок на сцената.

Това фантастично представление се разигра без танци, спецефекти и постановки. Защото Джо Кокър бе от онова поколение, чийто талант няма нужда от патерици. Той си имаше глас, който можеше да те разплаче.

Eто така: