Джоан Роулинг на една крачка пред Дявола

Не знам дали цялата тази авантюра с кримипоредицата за Корморан Страйк се е пръкнала на шега, докато Джоан Роулинг е сънувала някой кошмар. Знам, че резултатът не е за вярване – Роулинг вече се конкурира с Галбрейт по популярност. В този налудничав двубой победител е Джоан Катлийн, жената хамелеон, която оцелява при всякакви обстоятелства – защото владее отлично дарбата си на разказвач.

Преди Страйк беше „Вакантен пост“, първата книга за възрастни, подписана от Роулинг. Мрачна, нюансирана приказка за пораснали деца. Многопластова сатира, бичуваща язвите на съвременното общество, за чието оздравяване липсва воля. Този натуралистичен роман с готически привкус доказа умението на Роулинг да гради интрига без да разчита на фентъзи прийоми. „Вакантен пост“ изследва дневния ред в малко провинциално градче, класовите различия и междуличностните битки в качеството им на гориво за политически противопоставяния. Книгата изобилства от наркотици, случаен секс и ругатни и разкрива чувствителността на авторката към теми, които засягат периферията на британското общество.
С детективската серия британската фурия доказа, че я бива с каквото и да се захване. След „Зовът на кукувицата”, който втрещи върлите й фенове, се появи продължението „Копринената буба”.

Събираш малкото име на Робърт Ф. Кенеди и фамилията на героиня от фантазиите на своето детство, Ела Галбрейт, и але, хоп! Получаваш другото си „аз“. Заглавието на „Зовът на кукувицата“ Роулинг заема от „A Dirge“ (Погребална песен), една елегия на Кристина Росети – творбата оплаква непрежалимата загуба на човек, починал твърде млад. Рецензиите за първите два трилъра от серията с детектив Корморан Страйк са свидетелство, че на литературната сцена на мистериите е изгряла „нова звезда“.

Сега тя е впрегнала сили „в служба на злото”. В третата книга от поредицата Робин получава странна пратка и с ужас установява, че вътре има отрязан крак на жена. Шефът й, частен детектив Корморан Страйк, се опитва да запази хладнокръвие, но е не по-малко обезпокоен от нея. Четирима души от миналото му биха могли да сторят това – и Страйк е наясно, че всеки от тях е способен на системна и неописуема жестокост. Той решава да премълчи пред Робин ужасяващата вероятност кракът да е „взет” от жив човек. Докато полицията се концентрира върху единия от заподозрените, Страйк и Робин започват да дълбаят в сумрачните и объркани светове на останалите трима. И в собствените си спомени.

Романът гъмжи от цитати от парчетата на „Блу Ойстър Кълт”, любимата група на майката на Страйк. И макар че повечето им текстове са доста щури или направо безумни, те се забиват като пирони в плътта на романа, задават развоя на събитията и хвърлят светлина върху мотивацията на героите.

„Никой никога нямаше да узнае, че е негово дело. Измъкнал се беше вече три пъти: три мъртви жени и никой нямаше представа кой е извършителят. Този факт му позволяваше да чете днешната преса без следа от страх; да чувства единствено гордост и удовлетворение при истеричните описания на отрязания крак, да вдъхва излъчваните от всеки материал ужас и объркване, блеещото стъписване на масовата публика като на стадо овце, подушило вълк.”

За разлика от първите два романа, „В служба на злото” ни дава достъп до психиката на убиеца. Позволява ни да надникнем в подземията на човешкото съзнание, в най-страховитите основания на бруталността.