Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Женен заради очите в един портрет

„Дъблинчани” на Джеймс Джойс с бележките под линия

Няколко от разказите в сборника „Дъблинчани“ са написани, след като Джойс реализира първоначалната си идея да създаде цикъл от 12 кратки истории. По всеобщо мнение те са и най-въздействащите.  - Женен заради очите в един портрет

Няколко от разказите в сборника „Дъблинчани“ са написани, след като Джойс реализира първоначалната си идея да създаде цикъл от 12 кратки истории. По всеобщо мнение те са и най-въздействащите.

Джеймс Джойс е скандално млад, когато пише разказите, включени в този сборник. „Дъблинчани” излиза за пръв път през 1914 година – тогава бележитият модернист тъкмо е прехвърлил трийсетте, а самите разкази са писани доста по-рано. Не са лишени от двусмислици, ирония, препратки и каламбури, така характерни за стила на ирландеца, но на фона на други негови творби звучат едва ли не натуралистично и грубо. Има страници, които стряскат с графичния подход при описанието на сексуални сцени. Навярно затова сборникът представлява интерес и за по-широка публика.

Cover-Dyblinchani-a

Джойс е роден в Дъблин на 2 февруари 1882 г. Баща му, Джон Станислаус Джойс, е обеднял благородник, пробвал всевъзможни занятия, включително политика и събиране на данъци. Майката на Джойс, Мери Джейн Мъри, е с десет години по-млада от съпруга си. Тя е пианистка, чийто живот е доминиран от влиянието на католическата църква. Макар и бедно, семейството се опитвало да поддържа принадлежността си към средната класа.

Джеймс Джойс е сред емблемите на модернизма заедно с творци като Вирджиния Улф, Пруст, Кафка и Музил. Известен е с „музицирането” с думите и експерименталната употреба на езика в произведения като „Одисей” и „Бдение над Финеган”, с техниката „поток на съзнанието” и вселената от символни паралели, извлечени от митологията, историята и литературата. Любопитното е, че издаването на Виржиния Улф и Джеймс Джойс в България започва престъпно късно, при това и двамата писатели са с леви убеждения, т.е. причините за протакането са свързани по-скоро с творческите им инвенции. И двамата са родени и умират в една и съща година.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Разказите от „Дъблинчани” на Джойс илюстрират привидно прозаичното ежедневие на жителите на Дъблин по онова време, като правят достояние вътрешния живот на част от героите. Темите и мотивите, представени в сборника, са много: съблазните на младостта, парите и бракът като капан, помръкналите мечти, йезуитите, публичните домове, алкохолът, лишените от романтични жестове жени, жаждата за промяна, национализмът, атмосферата на Дъблин, личността на Чарлз Стюарт Парнел.

Няколко от разказите в сборника са написани, след като Джойс реализира първоначалната си идея да създаде цикъл от 12 кратки истории. По всеобщо мнение те са и най-въздействащите. „Двама кавалери“ предизвиква остър сблъсък между писателя и неговия издател, който настоявал някои по-пикантни пасажи да отпаднат. Това отложило публикуването на сборника с 10 години. Джойс не отстъпил, защото смятал, че „Двама кавалери” е една от най-значимите истории в колекцията.

Разкази като „Благодат“ и „Прискърбен случай” разкриват тънкия му усет за комичното, който се разгръща като арсенал от пародийни хватки в „Одисей“ – една книга, над която, по думите на драматурга Бертолт Брехт, читателят се смее, както когато чете „Швейк“. Разказът „Мъртвите“ затваря кръговата композиция на „Дъблинчани“: тук се кръстосват най-важните теми на цикъла. „Облаче“ също е писан след завършването на 12-те разказа и е сред любимите творби на Джойс. Той споделя, че всяка страница от „Облаче“ го радва повече от всичките (му) стихове.

„Той се вгледа хладно в очите на портрета и те отвърнаха с хладен поглед. Безспорно хубавички бяха, а и самото лице бе хубавко. Но сега той откри нещо пошло в чертите. Защо бе тъй неодухотворено и благовъзпитано? Спокойствието в погледа ѝ почна да го дразни. Очите ѝ го отблъскваха и предизвикваха: нямаше страст в тях, нямаше възторг. Той си припомни думите на Галахър за богатите еврейки. Ония тъмни ориенталски очи, мина му през ума, колко са пълни със страст, със сластен копнеж!… Защо ли се бе оженил за очите в тоя портрет? У него взе да се заражда някаква глуха злоба срещу живота, който водеше. Не можеше ли да побегне от своя малък дом?”

Превода на „Дъблинчани” дължим на Асен Христофоров. Иглика Василева, превела на български „Одисей”, отбелязва, че за времето си Христофоров е направил истински подвиг с този превод, особено при липсата на речници и справочници. Тя акцентира и на факта, че тенденцията редакторите да отстраняват всички пояснителни бележки на преводача, е в синхрон със западната традиция. За щастие на по-любознателната публика у нас, в „Дъблинчани” бележките под линия са запазени.

Остава да видим кой ще се престраши да преведе „Бдение над Финеган” на български. През 2013 г. се появи издание на китайски. При това целият първи тираж от 8000 екземпляра се изчерпа в рамките на месец.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах