Джон Ленън: Най-жестоките хора са тези, които зоват за мир и любов

В самото начало на Втората световна война, точно когато светът тръгва към генерална промяна, се ражда един артист, който ще допринесе за тази промяна с цялото си същество, не само с музиката, която ще остави за вековете.

В работническия Ливърпул на днешната дата, 9 октомври, през 1940 г. е роден Джон Уинстън Ленън. Родителите съчетали имената на дядо му по баща – Джон, и премиера на Великобритания по това време – Уинстън Чърчил.

Джон рано загубил майка си, която загинала в автомобилна катастрофа. Прегазила я полицейска кола. Тогава Ленън намразил полицаите. Може би затова в родния му пролетарски квартал се заформила момчешка хулиганска банда, предвождана от самия него. Момчетата държали в страх всички в района. По това време пътят му се пресякъл неколкократно с бъдещите му колеги от „Бийтълс“ – младият Ленън е влизал в улични схватки и с Маккартни, и с Харисън.

В училище Джон се славел не като музикант, а като художник. Едва 10-годишен, той издавал сатирично „списание”, наречено „Ежедневен вой”, в което рисувал карикатури на преподавателите. Постъпил в колеж по изобразително изкуство. Там се запознал с бъдещата си жена и с един от ранните членове на „Бийтълс“ – Стюарт Сътклиф.

Но това станало след като най-после се съгласил да сложи очила. Джон имал тежки проблеми със зрението, но в ранните си тийнейджърски години отказвал да сложи очила. Дори, когато отивали с приятели на кино, той молел да му разказват какво се случва на екрана. Все пак очилата, с които завинаги ще свързваме образа му, не се появяват веднага. Парадокс, но те стават негова запазена марка едва след разпада на Фантастичната четворка.

Първата си група Джон събира още в училище. Нарекъл я The Quarrymen – „Кариеристът”. Единият от петимата музиканти в групата свирел на дъска за пране. The Quarrymen имала още двама барабанисти и двама китаристи.

Когато в състава влизат Пол Маккартни и Джордж Харисън, името на групата се променя на Silver Beetles – „Сребърните бръмбари”. Едва по-късно се наричат The Beatles с прословутата „правописна” грешка, която придава толкова много вторични значения на името.

Докато го възпитавала, леля му настоявала на твърдението, че музиката няма да му позволи да изкарва прехраната си. Ленън става милионер на 23-годишна възраст.

По същото време, през 1963 г., „Бийтълс“ изнасят концерт, на който присъства британската кралска фамилия. Ленън, вечният бунтар, казва в микрофона:

„Тези, които седят на евтините места, моля – аплодирайте ни! Останалите може просто да дрънчат със скъпоценните си бижута”.

С това заяжданията му с кралската фамилия не свършват. В средата на 60-те Елизабет ІІ връчва на членовете на „Бийтълс“ Ордена на британската империя. През 1969 г. в Уиндзор пристига пратка, изпратена от Ленън. В нея е орденът и е прикрепена бележка:

„С обич, Джон!”.

Ленън връща наградата заради факта, че Великобритания поддържа САЩ във Виетнамската война.
Но въпреки позицията си срещу военната агресия, Ленън не бил кротък последовател на Махатма Ганди. В едно от интервютата си за „Плейбой” той споделя откровено:

„Свикнал съм да бъда жесток с жена си, дори на физиологично ниво – с всяка жена. Аз бях побойник. Не можех да се изразя и затова се биех. Млатех мъжете и биех жените. Затова винаги се застъпвам за мира, както знаете. Най-жестоките хора в света са тези, които призовават за мир и любов”.

Веднъж Ленън пребива приятели си Боб Улър, когато той намеква, че Джон е хомосексуален, защото общува с Брайън Епстийн, мениджър на „Бийтълс“ и открит гей. Ленън мята Улър на земята и дълго го рита. Стига се до спешно отделение.

През 1974 г. Ленън отива да живее в Лос Анджелис. Този период от живота му – сравнително кратък – самият той нарича по-късно „загубеният уикенд”.

Всъщност Джон се скарва с Йоко и планира да подаде документи за развод. В Лос Анджелис той заживява с очарователната китайка Мей Панг. На брега на океана Ленън започва работа като продуцент на албума на приятеля си музикант Хари Нилсън. Звукозаписите прерастват в безкрайни купони, към които се присъединяват всички поканени звезди – Стиви Уондър, Ринго Стар, Джеси Дейвис… Един ден в студиото влиза Пол Маккартни. След разпада на „Бийтълс“, след скарването им с Джон, те не са се срещали до този момент. Виждат се и се прегръщат. В точно този ден Ринго не присъствал и Маккартни сяда зад барабаните, за да записва. Това продължава няколко дни и в крайна сметка се появява албумът „A Toot And A Snore”, в който Ленън и Маккартни за последен път свирят заедно.

Няколко седмици по-късно Джон се връща при Йоко. Животът му се променя изцяло. Ражда се Шон – на рождения ден на баща си. Ленън дълго не пише, не записва, не свири пред публика. Едва през 1979 г. излиза последния му албум „Double Fantasy”, неговата лебедова песен.

През 1980 г., на 8 декември, в Ню Йорк идолът на цяло поколение Джон Ленън е застрелян пред входа на манхатънския си дом от Марк Чапман.

Пет години по-късно се случва нещо любопитно. За ролята на Ленън в телевизионния филм „Джон и Йоко: историята на тяхната любов” е избран актьорът Марк Линдзи. Малко след началото на снимките продуцентите откриват, че пълното име на Линдзи е Марк Линдзи Чапман. Актьорът веднага е уволнен.

През 2007 г. Линдзи все пак успява да изиграе Джон в епизод от биографичната драма „Глава 27”, в която главен герой е именно убиецът Марк Чапман.