Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Джон льо Каре: Брекзит е доказателство за некадърното управление на държавата

Идеята за национализъм във Великобритания в момента е пълна мистерия, казва писателят пред „Гардиън“

Джон льо Каре твърди, че новият му роман - „Agent Running in the Field“ - ще му е последен. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Джон льо Каре: Брекзит е доказателство за некадърното управление на държавата

Джон льо Каре твърди, че новият му роман - „Agent Running in the Field“ - ще му е последен. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Джон льо Каре, 87-годишният британски автор на шпионски романи, се готви да издаде 25-ата си книга. В романа „Agent Running in the Field“ той говори за Америка във времето на Тръмп. За британските тайни служби, които сътрудничат на американските си колеги в опита им да разклатят устоите на демократичните институции в Европейския съюз. Журналистът Джон Банвил от „Гардиън“ се свързва с Льо Каре, за да поговорят за новата му книга, за Брекзит и за пътя на Великобритания от тук насетне.

Звучи ужасяващо правдоподобно“, коментира писателят сюжета на новия си роман, за който казва, че ще му е последен.

Влечението му към шпионската тематика не е случайно – британските тайни служби го вербуват още докато е студент в „Оксфорд“. Започва да шпионира и да докладва колегите си, особено онези с по-леви убеждения. След години твърди, че не се разкайва за действията си.

Истинското му име е Дейвид Корнуел – старомоден, романтичен английски патриот, както сам се описва. Патриотичното му чувство го държи в MI5 и MI6 през 50-те и 60-те. Още тогава започва да пише романи под псевдонима Джон льо Каре. Кариерата му в контраразузнаването приключва с неговия трети роман – „Шпионинът, който дойде от студа“ (1963). Книгата става международен бестселър и авторът решава да се отдаде на писането.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Пред „Гардиън“ Льо Каре споделя, че в последните години „връзките му с Великобритания са силно отслабени“. Това се дължи отчасти и на дебатите около Брекзит. Основното му притеснение е, че чарът на Лондон и на Обединеното кралство въобще се крие именно в многообразието от хора и култури:

На внуците си, които всички са отвратени от Брекзит и от идеята, че свободата на придвижване им е отнета, казвам така: „Вижте, всъщност вие сте живели в много чужди градове, но знаете ли какво? Никога няма да намерите по-добър разговор, по-висока изисканост, повече свобода в социалните контакти, отколкото в Лондон и Великобритания“.

След това им разказвал за прекараната една година в Лондон в края на 60-те (писателят идва от Ирландия, която в онези години е силно зависима от католическата църква), когато най-изненадан останал от свободата – разхождал се със съпругата си Джейн из магазините, обикаляли кафенета и ресторанти и така открил, че „на никого не му пука кой съм аз“. Това, според него, е пример за „абсолютната лекота на общуването“ и тя съществува именно заради „истинското усещане за демокрация“.

Следва въпрос дали писателят чувства, че всичко това сега е застрашено заради разделението, настъпило в страната по темата за Европа:

Да, на първо място защото гласът на разума не се чува. Ораторите на тълпата, като тези от рода на Борис Джонсън, не говорят разумно. Ако принадлежиш към тази категория, задачата ти е да разгорещяваш хората с носталгия, с гняв. Почти невероятно е, че хората, предложили идеята за Брекзит – Фараж например – говорят за предателство. „Предаден съм от парламента, от правителството – обръщам се към вас като предаден човек и аз съм човек от народа, също като вас“.

Льо Каре не крие, че е „дълбоко разочарован от настоящото състояние на страната“ – според него Борис Джонсън води добре измислена пропагандна кампания, за да убеди хората, че е техният представител, подкрепящ ги в борбата им срещу парламента и политическия елит. А това, според него, може да доведе до гражданско неподчинение.

И абсолютно най-ужасяващото нещо, което може да се случи, е ЕС да се огъне по някои маловажни точки, Джонсън да издуха прахта от споразумението за напускане на Тереза Мей, да го преработи леко по своя си начин, за да твърди, че е голяма победа, да го прекара през уплашения парламент и да управлява още 8 години“, споделя писателят.

По думите му, голяма роля в манипулацията имат и социалните мрежи:

На хората се предлагат толкова много удоволствия и съвети какво да купуват, обличат и къде да пътуват, че всичко това поражда лъжливата представа за съвършен живот“.

Решението вероятно се крие в налагането на данък богатство и поставянето на праг за богатството, получено в наследство, смята Льо Каре. На въпроса кой може да въведе тези неща на Острова, писателят отговаря, че Джереми Корбин става за целта, но Лейбъристката партия има „ленински елемент и огромен апетит за класово разделение на обществото“.

Винаги съм вярвал, макар и по ирония на съдбата не винаги да съм гласувал така, че съчувстващият консерватизъм може в крайна сметка да интегрира частната образователна система – твърди писателят. – Ако го направиш от ляво, ще изглежда така, все едно го правиш от яд, но ако го направиш от дясно, прилича повече на добра социална организация. Може да се каже, че с края на работническата класа ние видяхме също и края на установен социален ред, базиран на стабилността на старите класови структури. След това работническата класа преживя войната, но постепенно хората с военен опит изчезнаха от политиката и бяха заменени от такива, които нямат представа какво е военен конфликт. Човешките конфликти имат отрезвяващ ефект.“

Отношението към Брекзит е ясно изразено в новия му роман и според него „това е доста гневна книга“.

Не исках това да е роман за Брекзит. Исках да се чете лесно и да е комичен. Исках хората добре да се посмеят с него – отбелязва Льо Каре. – Но ако някой прояви нахалството да предложи послание, тогава посланието на книгата е, че нашата концепция за патриотизъм и национализъм, за това към кого трябва да бъдем лоялни колективно и индивидуално – в момента е пълна мистерия. Мисля, че Брекзит е тотално ирационален, че е доказателство за некадърното управление на държавата и лошата дипломация. Нещата, които са погрешни в Европа, може да бъдат променени отвътре… Мисля, че моите собствени връзки с Великобритания са силно отслабени през последните години. Това е един вид освобождаване, макар и тъжно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах